2017/09/06

Недей да лъжеш себе си поне

Първият път, в който някой те накара да се почувстваш зле. Може да не разбереш веднага защо. Може да нямаш отговор какво точно в отношението му те кара да се чувстваш така. Може да не намериш веднага по-конкретни думи за това усещане. Да го назовеш просто "зле". Но му повярвай. Повярвай му и не изчаквай да "видиш и другата страна". Не си измисляй хиляди оправдания и потенциални обстоятелства. По-късно може би ще разбереш точно какво не е било наред, но засега просто вярвай на това усещане.
Това не значи, че е лош човек. Започваш да си въобразяваш всякакви сценарии - може би, ако просто я беше повече грижа за теб, щеше да съобрази и да постъпи по друг начин. Може би нямаш право да й "държиш сметка", а вместо това да изчакаш да й станеш по-близка, за да имаш основание да очакваш отношението, което очакваш. Може би по-натам, когато... Bullshit.
Това не значи, че е лош човек - знаеш ли, аз не вярвам в "лоши хора". Но вярвам, че начинът, по който някой се държи с теб от самото начало, от първия ден, в който си му никой и никакъв, е начинът, по който ще се държи с теб винаги. Е начинът, по който винаги ще те кара да се чувстваш.
Сякаш нещо просто не е наред. Не е нужно да знаеш какво. Не е нужно да можеш да го посочиш с пръст и да кажеш "ето това е, тя е такава и такава, държи се еди-как си". Няма нужда да обвиняваш, също колкото няма нужда и да оправдаваш. Ако нещо просто не е наред, значи не е наред и толкоз. Имай смелостта да го приемеш.
Не се залъгвай, че ако някой държеше повече на теб, щеше да се отнася по различен начин и още е "твърде рано" да очакваш това отношение; че трябва едва ли не да си го спечелиш и заслужиш. Много често първите ни впечатления за хората са правилни. Когато не сме си създали още тази история в главата си за това кои са и какво ги движи. Когато не сме успели още да подложим на детайлен анализ всичките им поведения, за да сглобим един психологически профил, на който всъщност нямаме право.
Спомням си първия път, в който реших да пренебрегна интуицията си, защото ставаше въпрос за теб и исках да продължа да те искам. И после отново, и отново - малки лъжи, които си повтарях, малки оправдания, с които оневинявах теб и дълбаех кратери в кожата си. Аз нямам нужда да си друга, за да те обичам - обичам те каквато си; но имам нужда да си друга, за да искам да бъда с теб. Беше ми много трудно да го приема.
Особено е някак си усещането да обичаш някого, но да не искаш да сте заедно. Да осъзнаваш, че не е добра за теб. В началото си казваш, че може би ще се промени. Но ти толкова я обичаш, как би посмяла дори да поискаш да е различна. Тогава си казваш, че би се научила да живееш с това, че ако има някога "ние", то "ние" заедно ще се справим с грапавостите и ръбовете си, ще се научим да не се нараняваме взаимно. Но това е като да стъпваш по яйчени черупки всеки ден, всеки път, през цялото време. Аз не искам да стъпвам по яйчени черупки. Не бих искала и ти да го правиш. С когото и да си, когато и да е. А то е твой избор, в крайна сметка, ти може и да искаш, не знам.
Аз обаче знам с какво не бих се примирила. След всичко, което съм преживяла, по-скоро бих била сама, отколкото в отношения, които не са изцяло и напълно това, което искам да бъдат. А когато от самото начало подозираш, че някой ще те нарани... да, би могло това е гласът на недоверието ти, на страха ти, на целия ти предишен опит. Но ако нещо се случи веднъж и после се повтори, и после се превърне в ясно различим модел, и после не можеш да намериш повече оправдания, не търси. Много често Вселената ни предпазва от неща, които сме си мислели, че искаме, от неща, които сме си мислели, че са правилни за нас. Като първо ни показва, че всъщност не са това, което сме искали и после - ако продължим да лъжем себе си - просто ги отдалечава от нас.
Идиличната картина на нашата може-би-някога така хармонична, така дълбока и истинска връзка - аз никога нямаше да имам това с теб. И продължавах да си затварям очите за всички причини, които не ми бяха удобни.
Но още мога да го имам с някого. Всичко, което съм си представяла, че сме способни да си дадем. Аз исках човека, който донякъде си въобразявах, че би могла да бъдеш с мен. Това не беше честно, извинявай.
Не ми е трудно да видя защо съм се влюбила в теб. За пръв път със сигурност знам, че не съм си измислила всичко добро и красиво, което съм видяла. Но знам също и че с него вървят неща, които не бих могла да понеса, а не е честно да искам да променям.
Затова ми е лесно да те обичам with nothing attached. Дори и най-малкото изискване, дори и най-дребната неистина. Без пиедестал. И без да те искам в живота си. Без да искам от теб да ми направиш място в своя. Затова, и защото съм изморена да искам. Понякога е толкова хубаво да получаваш неща, които не ти е хрумвало дори да поискаш. От хора, които са щастливи просто да ти ги дадат.        

No comments:

Post a Comment