2017/08/29

Life's Supposed to Be Easy

Нека те въведа в ситуацията: бившето гадже на моя близка приятелка ми блокира съобщенията във Фейсбук, защото имам наглостта да не му отговарям, докато се чудя как да спра да рева и да се вдигна от пода, за да свърша някаква работа (обстоятелства, които съм му щрихирала най-общо, защото знам, че е обидчив и ще вземе да приеме мълчанието ми лично). И докато й се оплаквам и псувам хората, които живеят с нагласата, че всички са им длъжни, си преглеждам "приятелите", за да го намеря тоя и да го блокирам и аз от своя страна (оказа се, че не мога да го one up-на - блокирането е много едностранчив процес). Та, преглеждам си аз "приятелите" и откривам, че друга моя някога много близка приятелка ме е "разприятелила" покрай един спор, в който бях така зла да й посоча, че тонът й е неуважителен и съвсем ненужно груб. Става ми някак тъжно за кратко.
Когато някой ти е бил толкова близък и толкова скъп толкова дълго, няма как да не ти стане болно, че може с такава лекота да те нагруби, а после да те изтрие от живота си. Но после си давам сметка, че в края на краищата всичко е за добро - хората, които вече не принадлежат в живота ти, сами си тръгват от него и така отварят място за други. Напоследък много си мисля за това, покрай всичко, което ми се случва. Когато някой не fit-ва там, където ти се иска, то е, защото това "място" принадлежи на друг. И когато се разминаваме с някого по един или друг начин, колкото и болезнено да е понякога, винаги има причина за това, винаги има по-голям смисъл. Не е нужно да го разбереш веднага - просто да се довериш.
Затова, пореви си. Полежи си на пода. Потръшкай се малко. Но никога, никога, никога недей да изискваш от някого нещо, което се дава доброволно и "просто така". Любов, внимание, уважение, загриженост, интерес, страст, лоялност, откритост, доверие - всичко това са неща, които някой ти дава просто защото. И няма смисъл да ги изискваш. Няма смисъл да се опитваш да ги изтръгнеш от някого - това е емоционалният еквивалент на изнасилване.
Няма нужда да се бориш за място в живота на човек, който те иска там - той сам ще направи място за теб. И по тоя повод искам да кажа на всички девойки, които се оплакват, че вече няма романтика и мъжете не ги "преследват" - очаквате да потече вода от пясъка. Отношенията ни с хората трябва да са лесни и всъщност могат да бъдат, ако спрем да се бутаме там, където не сме желани. На моята колежка, която се тормози, че мъжете, които си харесва, не я ухажват, искам да кажа: за всеки, когото се налага винаги да търсиш първа, има по един, който си мечтае да му се случиш точно ти.
Преди пет години преживявах първата си тежка любовна драма и си мислех, че "ако не е тя, никоя няма да е", когато в живота ми от нищото се появи жена, която в един от разговорите ни с цялата си сериозност ме попита "Къде си била през целия ми живот?". Това не е от историите "и заживели щастливо", но идва да покаже, че за всеки, който не ни намира за толкова безценни и незаменими, колкото ни се иска, има по един човек, който цял живот си е мечтал за нас, докато ние сме се питали какво не ни е наред.
Така че, на всичките си приятели, с които вече не сме приятели, на всички жени, които не са искали да се будят до мен сутрин след сутрин, до края на живота ни, благодаря ви. Благодаря, че отваряте място в живота ми за хора, които искат да са тук; благодаря, че отваряте място в собствения си живот за хора, които наистина принадлежат в него.  

1 comment:

  1. Прекрасно написано и почувствано. Препрочитам го вече 30 дни.

    ReplyDelete