2017/07/31

Избори

Избирам да не те обичам. Избирам да не ме е грижа дали ще те видя; да не посягам да те докосна, когато си близо; избирам да не те търся; избирам да забравя, че имам телефона ти; избирам да се направя на разсеяна за присъствието ти. Избирам да ходя по места, където няма да те срещна. Избирам да не говоря за теб с приятелите си. Всеки ден избирам да не си задавам въпроси: "какво, ако...", "ами ако някой ден...", "как би изглеждал животът ни...". Избирам да пропускам името ти покрай ушите си; избирам да не ме интересува къде си; избирам да правя всякакви други неща, каквото и да е, само не и да мисля за теб. Избирам да живея сякаш те няма в живота ми.
Но не мога да избера да не ме е грижа за теб. Не зависи от мен дали блясакът в очите ти ме прави щастлива. Не мога да избера да не се радвам, когато ти видя усмивката. Не мога да премахна оперативно, не мога да изрежа от себе си цялата нежност, която изпитвам към теб. Не мога да се накарам да ми е безразлично дали си добре. Не мога с безскрупулната безпощадност да задуша копнежа си, когато си уморена, да те прилаская, когато си разстроена, да те утеша.
Избирам да забравя, че ми липсваш, избирам да не те търся в другите, избирам да не си припомням твои думи, когато всички места и хора ги извикват в паметта ми, избирам да съм удобно несхватлива, избирам да тълкувам в твоя полза постъпките ти, избирам да си мисля как ние с теб не правим смисъл, избирам да си те представям как крещиш в истерия след някой спор... и в тези моменти пак ме е грижа за теб. Пак виждам същото човешко същество, което искам да прегърна, да приема, да оставя... на мира. Като пословичната птица на свобода. През ум не би ми минало да те затворя.
Бъди си каквато си. Добра, лоша, искрена, неискрена, отговорна и безотговорна, щастлива, нещастна дори, обичаща ме или не - няма значение. Аз не бих могла да живея със себе си, ако исках да те променя. Ако исках да те заставя да бъдеш някоя друга, да изпитваш нещо различно от това, което изпитваш.
Избирам да не те обичам, защото не мога да ти вярвам. Защото не мога да разчитам на теб, защото не мога да се отпусна и да се доверя, че ще направиш това, което си казала. Защото думата ти не значи нищо. Защото аз и ти наистина не правим смисъл.
Избирам да не те обичам, защото ти не си човекът, когото искам до себе си в трудни моменти. Защото ти не си някой, с когото мога за малко да спра да съм силна. Защото не мога да вярвам, че няма да си безхаберна със сърцето ми.
Избирам да не те обичам, но точно в този ми избор има толкова много любов, че почти не боли да го направя. Избирам да видя всички причини да не мога да бъда сигурна в теб, всичко, което след време би ме побъркало, всичко, което не бих могла да понеса. И някъде там, в напрежението между всички тези части, си ти, просто ти и аз просто те приемам и пускам.

No comments:

Post a Comment