2017/02/01

Oh, Lazy Day

Има и такива дни. Оставам си вкъщи вечер. Спя цял следобед. Хапвам си брауни, не ми пука. Правя си чай. Поработвам си... флегматично. Но няма да започна курсовите сега. И няма да изляза на бар с приятели.. дори за да полея изпита.
Показах си носа навън за пет минути и ме налегна добре познатата зимна депресия. Все същата студена меланхолия, вечерна празнота. На онези хора, които казват, "не чакай лятото, за да се радваш на живота", мога само да кажа... успех. Зимата не е за хора. Всъщност, има някакъв смисъл, не бих се лишила от което и да е чувство. Но има и такива дни... в които усещам в себе си смъртта на природата. Необятната липса. Оголения скелет на земята под краката си. Мълчанието й.
Все ме е страх, че времето минава и аз го пилея. Безценните ми те секунди. Не мога да чакам до пролетта, за да си живея живота. Но има и такива дни. В които да си останеш вкъщи, каквото и да се случва навън. И да си пуснеш филм. И да си правиш глупави тестове в Бъзфийд. По пижама.
А, да, и в случай, че някой се е чудил точно колко голяма лигла съм - докато пиша това, съм гушнала любимото си плюшено мече. Понякога имам нужда от експертна прегръдка.

No comments:

Post a Comment