2017/01/11

За семейните истории, силните жени, любовта и други неща, за които се присетих

Баща ми (говори за мен): "Тя сигурно е влюбена..."
Аз: "Сякаш има в кого."
Бащата отново: "Как да няма, има толкова хубави мъже."
Майка ми бърза да се намеси: "И други хора!"
Ах, неловките "семейни вечери". Политиката и религията при нас не са единственото, което всява смут по празници. На майка си "казах" още на 11. Тя го прие драматично, но с времето свикна да слуша за момичетата, в които се влюбвах, и един ден (аз тогава плачех за една прекрасница, която ми разби сърцето) дори стигна до там да ми каже, че някой ден ще си намеря "своята принцеса на бял кон". Ако имаше нещо, което да ме накара да ревна още по-силно, това бяха думите на майка ми. Беше едно от най-трогателните и любящи неща, които е правила за мен.
На баща си "казах" на 14 или може би бях на 15... но подозирах, че той вече знае. И действително не беше изненадан. Съжалих още в същия момент. Първоначалната реакция и на двамата беше израз на интернализирана мизогиния. Майка ми ми обясни, че жените са ужасни и никога няма да се разбера с жена, докато баща ми изрази съжалението си, че съм такова хубаво момиче и едва ли не си похабявам хубостта. Но докато майка ми си промени отношението, баща ми продължаваше да недоумява как е възможно да си падам по жени, защо съм такава "радикална мъжемразка", кой е мъжът във връзките ми и кога точно ще се вразумя и ще "спра с глупостите".
Една вечер, когато тръгнах да излизам от вкъщи в 12 ч. вечерта, за да се сдобря за пореден път с тогавашната си приятелка, майка ми се опита да ме спре с думите "човек, който те обича, не се държи така с теб". Тогава това ми се струваше като нагла намеса във връзката ми, може би дори страх, че изведнъж вече съм пораснала и ще ме загуби, а може би и някакъв израз на зле прикрито неодобрение. Чак сега осъзнавам, че единственото важно за нея е да бъда с човек, който наистина ме обича. Тя винаги е била тази, която ми е повтаряла, че заслужавам повече.
Ако мога да разчитам изобщо на някакво разбиране от някой от родителите си, това е майка ми. Тя никога не е била типичната топла и обгрижваща майчина фигура и никога не сме имали кой знае какви отношения, но въпреки това усещам някаква връзка с нея. Тя знае какво е да те обичат по-малко, отколкото заслужаваш. Въпреки че нейните издънки бяха по-големи, винаги съм имала усещането, че тя е била тази, която обича повече. На фона на нерешителността на баща ми, на колебанието и постоянната му несигурност дали си струва да остане, дали няма да му е по-лесно да си тръгне, дали няма пък да обича някоя друга след време, майка ми винаги е била лудо влюбена в него, тя винаги е била "оставам". Въпреки всичко. Въпреки разстоянието, въпреки неодобрението на родителите им, въпреки всички други неща, които е можела да има вместо това... тя е била сигурна какво иска и е била готова да се бори за него. Жените са толкова смели, когато обичат.
Хората казват, че съм одрала кожата на баща си, но това специално съм го наследила от нея. Не ми трябват никакви приказки, филми на Дисни или романтични комедии, за да знам как изглежда жена, готова на всичко за любовта си. Малката русалка пасти да яде.
Така че, тате, за какво ми е на мен някой "хубав мъж", след като знам, че на света има силни, смели, решителни жени, които без всякакво колебание остават до теб през най-големите бури, жени, които стават по-страшни от природни стихии, когато се влюбят, и могат и да сринат света, и да го построят наново? Имала съм късмета да се превърна в такава жена и точно такава жена искам в живота си. Затова, да... докато не я срещна, наистина няма в кого да се влюбя.

(Докато пишех този пост, попаднах на следното видео: https://www.facebook.com/pinknews/videos/10153876903101518/?hc_ref=NEWSFEED)

No comments:

Post a Comment