2016/10/03

To your future lover

Обичай я безцелно. Без планове за бъдещето. Не "защото и когато", не "за да", не "някой ден" и не "след 10 години...". Не за да мие чиниите и да ти готви, не за да заспивате пред късните новини, не за да бъде майка на децата ти, не за да й държиш "някой ден" ръката с изпъкнали жили и покрита със старчески петна. А само "толкова", колкото имате - една минута преди да се качи на автобуса, два месеца преди да побереш чувствата в думи... или цял живот, ако имаш късмет.

Обичай я непретенциозно. Гофрети в събота сутрин, две глътки кафе преди работа и "как мина денят ти". Парче тишина, когато е изморена от целия свят, къс дистанция, когато иска да бъде сама, и ръка през кръста й, докато заспива, дори косата й да гъделичка лицето ти и да ти пречи да дишаш.

Обичай я налудничаво. Оправдавайки подредбата на планети, звезди и галактики изцяло с нейното съществуване. До религиозен фанатизъм я обичай и когато въображението ти не може да я осмисли, обичай я отвъд целия смисъл.

Обичай я неразумно. Напук на правилата й, на разстоянието, на недоверието й, на страха, на всички преди теб, които са й ебавали майката, на хората, които ще ви изгледат накриво, на тези, които ще кажат, че не си подхождате и на онези, които я искат за себе си, на всички мрънкачи и на всички доброжелатели, които те предупреждават да не си трошиш главата.

Обичай я непреднамерено. Спонтанно. Когато е рошава сутрин, когато е кисела вечер, когато нещо ви разсмее и се спогледате, когато знаеш как ще продължи изречението й и когато нямаш представа какво да очакваш; когато разказва една и същя история за десети път и когато имаш чувството, че не знаеш нищо за нея. Когато направи нещо пренебрежимо малко, което никой друг в целия ти живот никога, никога не е правил... когато словоредът й се счупи... когато за части от секундата изпусне иззад зъбите си нещо и те погледне ужасена и ти се извини, че е толкова странна, и ти си помислиш "...обичам те..." преди да успееш да се спреш.

Обичай я показно. Цветя без повод и дълги обяснения в любов. Несдържани целувки на улицата. Романтични уикенди и вечери на свещи. Дълги разходки в града през нощта. Разговори за вселената до развиделяване, когато осъзнаете, че сте забравили да спите. Малки бележки, които й напомнят, че мислиш за нея. Приключения. И празни кино салони, в които да се натискате на последния ред като за пръв път влюбени хлапета.

Обичай я внимателно. С безумна нежност към малките й чупливи човешки кости, с неистов възторг от прозиращите изпод кожата й кръвоносни съдове, с благодарност към цялата вселена, че ви е срещнала за колкото и време да имате заедно.

Обичай я. Не забравяй да я оценяваш и винаги й прави малко повече комплименти, отколкото си мислиш, че има нужда, защото не знаеш колко пъти усилията й са оставали неоценени и колко пъти е била пренебрегвана, забравяна, омаловажена. Напомняй й, че е красива и интересна, и силна, и невероятно смела. Не пропускай да забележиш колко информирана и остроумна е. Интересувай се от всичко, в което влага страст и хъс, и желание. Разпитвай я за детството й с часове и попивай всеки детайл, всяка нейна интонация, всяка полусянка на емоция. Забелязвай, когато лицето й просветва, когато очите й заблестяват. Имай готовност да я изгубиш от поглед, когато й се доскита. Бъди й пристан, когато иска да се прибере у дома.

Обичай я така, защото го заслужава. Обичай я така, защото иначе не я заслужаваш. И, Господи, обичай я така, за да не ми се къса сърцето, мислейки си, че съм единствената, която знае как да я обича правилно.  

No comments:

Post a Comment