2016/10/09

The unattainable balance, guilt-trip

Сякаш никога не го правиш като хората. Това с израстването, намирането на хармония, изграждането на някакъв вътрешен ред... е толкова скапана работа. Тегли му майната, докато е време. И спри да се филмираш, че не правиш достатъчно. Защото във всеки един момент правиш съвсем достатъчно - дори когато преливаш от гняв към оня нещастник, дето не знае да се държи на годините си, давайки си сметка в съвсем същия момент, че не на него се ядосваш и че "осъзнатите" хора не правят така.
Стига филми, чуваш ли?! Искам да те разтреса за раменете и да изтупам тези глупости като брашно от престилката ти. Няма скала от 1 до 10, няма константа, която да достигнеш, няма момент, в който получаваш титлата "осъзнат" след името си и награда от вечна хармония и бликаща от устните ти мъдрост.
Ок е, ако те е страх и действаш въпреки това. Ок е, ако се тръшкаш за нещо и не ти пука за причината да не го получаваш, майната им на вибрациите и честотите и на цялата шибана Вселена, коя, по дяволите си мисли, че е, а?! Ок е, ако имаш добри намерения, но забъркаш невероятна каша. Ок е да се съмняваш дали намеренията ти са добри. Ок е да не са. Ок е действията ти да са продиктувани от завист, гняв, високомерие, нужда от валидация, самосъжаление, разочарование. Ок е и да чувстваш вина от това.
Стига се оплита в омагьосани кръгове. Не изпитвай вина, че изпитваш вина. Не се чувствай зле от това, че се чувстваш зле.
Не изпадай в паника, когато видиш, че фокусираш вниманието си върху негативното и о, не, по този начин ще го умножиш, трагедия! А ако изпаднеш в паника - паникьосвай си се, колкото ти идва отвътре и не изпитвай вина за това. А ако изпитваш вина, изпитвай я и толкова. Ти не си машина. Не можеш да вкараш някакъв код и да промениш естеството на операциите. Не можеш да смениш хард диска. Знаеш ли колко е трудно да контролираш мислите си, докато се побъркваш от болка? Сигурно знаеш.
So, fuck that. Fuck balance. Всичките тези приказки за баланса и хармонията са много красиви and all, но ако за теб това се превърне в поредното нещо, което отключва страха ти от провал и вината, че "никога не се справяш достатъчно добре" - майната му на баланса, отиди да гледаш "Бен Хур", чух, че бил пълен шит.
И знам, че съм казвала, че за всичко си има причина и когато губиш, не знаеш какво печелиш - и абсолютно вярвам, че е така, но поне за няколко дни, мамка му, можеш да го забравиш и да ревеш, защото това, че има смисъл в загубата не я прави по-малко тъжна. Напий се, ако искаш, какво като не било "духовно извисено". Яж торта три пъти на ден, какво като е нездравословно и "изпадане в крайност". Накрещи се на шибаната Вселена! Откъде накъде, дееба?!
"Вредиш само на себе си" - продължавай да си го повтаряш, докато гризеш ябълка и вътрешно плачеш и искаш гаден вреден шоколад. Продължавай да си го повтаряш, докато се усмихваш и любезничиш, а вътрешно искаш да се разкрещиш на тъпата пача. Продължавай да си го повтаряш, докато търсиш причината за всичко в това, че не се обичаш достатъчно - това изобщо не е форма на себеомраза, не, изобщо не е още един начин да кажеш "не съм достатъчно добър" или в случая - "и за това не ставам".
There, there, lil' pumpkin. По своя си вероятно изкривен и счупен начин, аз те обичам, дори когато псуваш бакшиша, който те е изпреварил и след това се е набил пред теб; дори когато мразиш онази хубава, умна и просто.нередно.популярна "куха лейка", защото си мислиш, че е по-добра от теб, обаче всъщност ти си по-добра от нея и "защо никой не го виждааа?!"; дори когато не искаш да си признаеш, защото знаеш, че това (сефте!) говори за "проблем", но дълбоко в себе си мислиш, че хората, които не споделят твоите светски ценности просто са тъпи и живеят в миналия век.
I feel ya. Знам колко е тънка границата между "поемане на отговорност" и "бива ли да си толкова зле?!". Може би защото никога никой не ни е научил как да носим отговорност без да изпадаме в самообвинения и да си сипем сол на главата. И аз не знам да има рецепта за това, иначе щях да ти я дам още преди да изпиша всичко това до момента. Понякога животът ни поставя в ролята на случаен човек без медицинско образование със скалпел в ръка и отворен череп пред себе си и казва "Ще се научиш в движение".

2 comments:

  1. Страхотен пост! Вярвам, че на всички, които се чувстват зле или някога са се чувствали така, докато четат това, което си написала, ще им стане една идея по-леко. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Надявам се да е така :) И благодаря за милите думи!

      Delete