2016/09/29

Best thing I never had

Понякога, когато губиш, не знаеш какво печелиш. - има си причина клишетата да са клишета, а в това специално се убеждавам непрекъснато.

Тя не знаеше какво иска. Продължавам да съм сигурна, че е така, какъвто и да беше крайният й избор, ако можем въобще да говорим за избор. Може би съм си съчинила тази история, за да предпазя егото си, но дори и за егото ми едва ли е твърде ласкателна мисълта, че хората, които най-силно съм искала, са ме поисквали за пет секунди като кратко колебание преди финалното решение. Така и не се превърнах в техен избор. И слава Богу за това.

Наивната 17-годишна Блатна Фея се тръшкаше и си настояваше на вятърничавите си нелепици и не можеше дори да си представи колко по-сложна е реалността. Понякога ми липсва тази ненормалница - смелостта, с която мечтаеше, дълбочината на чувствата й, лекотата на въображението й. Понякога ми се ще да я бях опазила по-добре, да я бях ценила повече. Тя беше дете, в крайна сметка, а аз побързах да я порасна. Но този неин порив към света навън не може да бъде рационализиран, прагматизиран и сдържан задълго зад "възрастните" ми страхове, които нагалено наричам "опит" и оправдавам с "нуждата от сигурност".

Това, което тогава Блатна не беше научила обаче, а аз вече знам, е, че за всичко в този свят си има причина и болката й наистина не беше напразна. Спомням си безумната си, граничеща с обсесия необходимост да погледна в бъдещето, за да знам, че в това, което преживявам, има някакъв смисъл... и ако можех да направя нещо за себе си, щях да изпратя кратичка бележка на тази 17-годишна офца (казано с най-мили чувства) - "да, има смисъл; да, има причина".


Понякога, когато интернализираш нечие колебание и повярваш, че не си достатъчно добра, за да се превърнеш в избор, забравяш, че твоят път минава отдругаде и това, което чуваш, не е "не"-то на един човек, а "не"-то на цялата Вселена, която не ти позволява да се отклониш от пътя си. Забравяш, че другият човек също си има път и не е въпрос на "достатъчно добра", за да го отклониш от него. И да, имало е причина да се срещнете и това усещане за съдбовност, което прокънтява в гръдния ти кош, не е случайност. Но има и причина да се разминете, дори в този момент да ти се струва, че това е най-несправедливата несправедливост на света.

Вялата размяна на любезности години по-късно. Липсата на необходимост от повече. Осъзнаването, че вече няма тъга, няма съжаление, няма го усещането, че нещо си "изпуснала". Най-искреното желание да е добре, което даже не изпитваш нужда да вербализираш. -...И това е, това е всичко, което остава от "любовта на живота ти", защото, повярвай ми, не си я срещнала още.

А когато това се случи, ще знаеш. Ще се пропие като изконна истина в костите ти. И няма да има място за колебание или избор, защото когато цялата Вселена се е подреждала в продължение на милиарди години, за да се срещнете - за какъв избор става въпрос?

1 comment: