2016/08/10

Предразсъдъците ти ти пречат

Има дни, в които искам да се разтърся за раменете и да си кажа "Абе, спри се вече, бе, Блатна фейо такава, и си намери акълЯ!" Мрън-мрън, неоценена била, неразбрана, не-знам-какво си, мрън... А ти самата цениш ли се? Или всеки път, когато някой ти благодари за нещо отвръщаш с "Няма за какво". Напротив, има. Недей да учиш хората, че трудът и времето ти не значат нищо и "няма за какво". Когато някой ти каже, че си красива, недей да отговаряш със смутено "Да, бе, днес нямах време да се среша", а кажи: "Благодаря, че забелязваш". Няма нужда да down-play-ваш всичко хубаво, което имаш и правиш, от някаква излишна скромност... от страх, че някой си ще реши, че си високомерна... от страх, че ще си такава в собствените си очи... от страх.

От грешното схващане, че "скромността краси човека" и дори малко по-засуканото и интелектуално високопарно: че увереният в себе си човек няма нужда да се самоизтъква и постъпките му говорят достатъчно красноречиво. Зад превзетите ти претенции за интегритет и достойнство всъщност се крие страх какво ще си помислят другите - а това не издава интегритет. Но и нещо друго: желание някой сам да разкрие колко си прекрасна и невероятна, че и скромна на всичкото отгоре, защото не го демонстрираш. Това, ако не е нарцистично!

Обаче после мрънкаме, защото не сме получили нашето си признание, което дори не сме си поискали. Виж сега какво, малка хленчеща лигло, ако достатъчно дълго повтаряш на хората, че нищо не правиш, накрая те ще ти повярват. И не, няма да се вгледат по-внимателно, за да могат сами да преценят - просто ще приемат думите ти, твоето отношение към теб самата.

От това, че никога не казваш на никого какво правиш, защото не искаш да се "хвалиш", нищо не печелиш. Никой няма да дойде и да ти даде признание. Никой няма да дойде и да ти даде почивка. Никой няма да дойде и да ти даде каквото и да било. Защото първо трябва да си го поискаш. И да разбереш, че това не е липса на скромност, не е нарцисизъм и себеизтъкване, а просто заемане на място в света, което ти се полага без "защото" и "когато", а по презумпция. Твоят глас принадлежи към хора от останалите гласове също толкова, колкото и останалите гласове принадлежат в този хор. Нарцистично и егоистично би било вместо да си поискаш мястото, да чакаш всички да се разместят, за да ти направят място, и когато това не стане - да се тръшкаш като двегодишно.

Няма и нищо смущаващо и тревожно в това, че искаш да бъдеш забелязана и оценена - това не е needy, нито е егоцентрично, нито е проява на неувереност. Ние сме хора: малки, крехки, чупливи човечета, криещи малката си чуплива човешкост зад всякакви маски на недостъпност, студенина, непукизъм, само и само някой да не разбере, че имаме нужда да бъдем обичани. забелязани. харесани. "лайкнати". Така че, спри да се притесняваш, че заемаш твърде много място. Ти имаш право на това място, колкото и всеки друг. Спри да скромничиш, да снишаваш глас, да махваш пренебрежително с ръка, когато някой ти направи комплимент. Спри да казваш, че "няма за какво", защото има.

4 comments:

  1. Чудно казано и изказано. Много ме засегна откровението ти защото натиска точните копчета. Хубаво е да си ги повтаря тези неща човек не за друго а заради собственото си его. Има хора и хора такова които могат малко, но знаят как да получат много. Има и хора като теб и мен които могат много, но някак не умеят да боравят със ситуацията, за това често остават в сивото. Трябва много воля и повтаряне на тези думи по горе за да не забравяме какви сме какво можем. А всеки е способен на невероятни чудеса просто подсъзнанието ни ни спъва.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Аз вярвам, че това е умение и се учи с малко повече търпение и постоянство - и воля да преодолееш задръжките си. Fake it till you make it. Успех!

      Delete