2016/07/09

I'm a special little snowflake: bitch edition

...или колко съм си самодостатъчна, свободолюбива, егоцентрична, чудовищна, "трудна", непоносима... РАЗЛИЧНА, за бога, вижте ме колко съм яка!

Аз казвам стига. Стига с това превзето чувство за величие. Стига с тази гордост. Стига с това нарцистично изтъкване на личните "недостатъци", все едно са рицарско звание. И го казвам на себе си. Но и на теб, ако четеш това и си казваш "Аз съм такава и такава и затова съм трудна за разбиране/обичане/понасяне". Стига с този самовлюбен стремеж към разруха. Имаме нужда да се научим как да естетизираме съзиданието. Как да намираме красота в това, че някой е топъл и добронамерен, а не студен и дистанциран. Как да измисляме красиви истории за това как някой е станал толкова силен, открит и приемащ. Как да ценим умението да си раним пред някого, да се доверяваш и да признаваш сам пред себе си всичко, което си, и всичко, което чувстваш.

Достатъчно сме романтизирали самодеструктивните стремежи, страха от близост, липсата на трезва преценка, отказа от справяне с проблемите, цинизма, изолацията, чувството за малоценност. Аз вече отказвам да намирам в хората и в самата себе си тъмни, уродливи неща, загниващи части, които да обичам по един повърхностен, посредствено-обожателен начин. Не можеш да помогнеш на човек, който сам е избрал да страда и му е толкова красиво и приказно това страдание, че от суета ще си остане там, каквото и да правиш.

Съжалявам, Буковски-wannabe-та, но това, че сте пияни в 11 ч. сутринта в екзистенциална криза, която притъпявате с безсмислен секс и нехайно отношение към тялото и душата си, означава, че имате проблем със себе си, пред който от доста дълго време отказвате да се изправите... и аз отказвам да се трогна. Трогвам се от хора, които се борят. Трогвам се от хора, които се грижат за себе си. Трогвам се от хора, които имат цвят в лицето си и блясък в очите си. Трогвам се от хора, които си угаждат. Трогвам се от хора, които се ценят - защото това са хората, които могат да оценят и другите. Хора, които са мили, усмихнати, отворени, окей със себе си. И много бих искала този "тренд" да се наложи. Да се стремим да сме здрави, щастливи и създаващи, а не "интересни". Да се изправяме пред проблемите си с обич към себе си и другите, а не да ги превръщаме в ексцентрични социални дрехи от безпомощност и страх, че ще се провалим.


No comments:

Post a Comment