2015/10/01

Нетрезвости

Малко повече чаши вино, отколкото трябва. Малко по-дълго, отколкото трае щастието. Което траело три години, но ние с теб сме изключителни. На нас и две ни стигат.
Малко се престаравам. Слагам малко повече червило. Отивам малко по-далеч, отколкото съм готова. Лакът ми блести малко повече, отколкото е прието. Малко по-показно е, отколкото ми се иска. Малко по-виновна се чувствам, отколкото се очаква. Малко повече плача, отколкото мога да си позволя.
Винаги вповече. Отиваме винаги малко по-далеч. Оставаме винаги повече, отколкото ни се иска, отколкото можем да се застраховаме. Останалото е на наш риск. И винаги рискуваме. И прекаляваме. Колко си приличаме. Поне в това - за разлика от всичко останало.
Животът е нелеп, опитвам се да го естетизирам. Обичам те и си тръгвам. Споделям го с непознати.
Как успяхме да го направим? Как аз и ти, двете най-непригодни за съжителство човешки същества, успяхме да се изтраем цели две години? Как успяхме да потрошим всичко само за две години? Бяха ми обещани три от популярната психология и популистката литература. Да си имаме уважението, господин Бегбеде! Къде са ми трите години? ...А дали ще ми стигнат?
Ще те наобичвам цял живот, фактическото съжителство е без значение. Не ми ли вярваш? И аз не ти. Как веднъж не си повярвахме.
Щяла си да обичаш повече - как така?! Кого ще обичаш повече? Не знаеш ли, че докато си представям как ти изстисквам живота, ми става тъжно за мене си.
Няма такива работи като "така е по-добре". Нека не се лъжем, слънце, още снощи ти казах - никой не получава това, което иска.
"Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин". Мога само да се надявам. Сантиментална съм. Знам, че ти не си. Какво да се прави, драматизирам. Цял живот бих ти мила чиниите...
Един багаж по-малко и стаята е наполовина празна. Зависи откъде го погледнеш, но ние и двете сме песимистки. Господи, колко те обичам и как не мога да те трая!
Перфектната извивка на устните ти и така нататък. Стига плаках.
Гледам те как четеш в два посред нощ на фотьойла с бял юрган и косата ти е най-хубавото в живота ми. Искам да те снимам, да те нарисувам, да воайорствам съня ти, света ти, липсваш ми преди да съм те загубила.
Усещам, че изтрезнявам и си сипвам още, защото не знам как ще се справя. Трябваше по-рано да прибегна към алкохола. Как изобщо си позволих да помисля, че можем да сме щастливи една без друга? Как си позволих да мисля, че можем да сме щастливи заедно?
Патова ситуация го нарече. А може би е по-тривиално, отколкото ми се ще да мисля. Малко по-трезво, отколкото съм аз в момента. Малко по-сложно, отколкото си представям. Малко по-трудно, отколкото съм очаквала.