2015/07/05

Понякога забравям, че ми казваш извинявай. "Извинявай" се загубва някъде между мен и теб и започвам да си мисля, че си безсърдечна, когато всъщност аз просто съм глуха.
Понякога забравям, че ми топлиш краката през зимата, защото знаеш, че винаги ми е студено. Понякога забравям, че се сгушваш в мен дори когато не ти е удобно, защото знаеш, че обичам да те гушкам. Понякога не си давам сметка колко дълго си стояла, след като вече ти е идело да се обърнеш, само за да те подържа още малко.
Понякога забравям, че се прибираш уморена, след като си останала извън работно време, и веднага започваш да ме изпитваш, защото имам изпит утре. Понякога забравям, че винаги ти си тази, която става първа и прави кафе, въпреки че се дразни колко трудно ми е да се събудя.
Понякога забравям, че аз съм винаги първата, с която искаш да споделиш нещо интересно, което си прочела или гледала. Че, когато започваш да ми четеш на глас, това е твоето "обичам те". Че, когато ми пуснеш филм, който харесваш, това е твоето споделяне. Че, когато ми разказваш истории за теб, които вече знам, не си даваш сметка, че запомням всичко, което ми казваш.
Понякога забравям, че когато ми се дразниш на липсата на мотивация, то е защото вярваш, че мога повече. Понякога забравям, че когато се отдръпнеш, то е защото съм била достатъчно невнимателна, за да те нараня.
Понякога забравям, че ти си тази, която най-много вярва в мен. Понякога забравям, че ти се радваш най-много на успехите ми.
Понякога забравям всички начини, по които ми показваш, че ме обичаш, и настоявам да го правиш по моя. Понякога забравям, че често аз самата нямам друг начин, освен моя, за да ти покажа, че те обичам. Понякога забравям колко те обичам. И се държа като пълна идиотка. Понякога забравям, че ти не си аз и двете сме загубени в превода. Понякога забравям да ти по-казвам... и вместо това просто ти казвам.
Извинявай за това. Но така или иначе, имаме следващите петдесет години да се научим.