2015/03/25

София и нейната улица

Ти, садистичен нарцисист такъв, изпитвам почти религиозен страх от тебе. И се изкушавам да те наричам "Лукавия". Не знам да ти продам душата си ли, или да се моля за спасението й. Трябваше да бягам още като видях как уютно носиш ада около врата си като кръгов вълнен шал. А ти ми каза "Аз съм скучен човек" и си поръча капучино. Невъзмутимо.
Ако време-пространството между нас беше река, ти щеше да си отражението във водата, което ме приласкава към ненавременната ми смърт. Създаваш ми едно такова мистично чувство за неизбежност. Като изкривено огледало, в което виждам цялата си човешка слабост преувеличена. Колко сме жалки и двете. И ти, и аз, някакви бледи отсенки не даже на себе си, а на това, което е трябвало да бъдем. Самосъжалявам ни. Днес е такъв прекрасен ден за малко самосъжаление. И колко е ужасно наистина, че никой никога не ни е обичал. И сме станали такива духовно сакати същества. Минута мълчание, за да осъзнаем цялата тежест на фактите.
Така. Проблемът, Другарко Георгиева, е, че присъствието й е оглушително тихо като пет пръста сняг върху перваза на прозореца, а отсъствието й е шумно и нелепо като песен на Галена. И в това като че ли е цялата драма на съществуването ми.

No comments:

Post a Comment