2015/03/10

Отворено писмо до Целия смисъл на Всичко някога изобщо


Веднъж ми каза, че ако някога ти напиша любовно писмо, то задължително трябва да е по-дълго от две страници. Любов моя, това, което не осъзнаваш, е, че целият ми живот е едно любовно писмо към теб. Че всички спънки, всички щастия, всички успехи и провали, всички завои, всички пресечки и разклонения, всички, които лекомислено съм наричала „любов” преди теб са били просто обстоятелствата, които да ме доведат до момента, когато за първи път ти казах „здравей”. Колкото и огорчена да съм се чувствала, колкото и несправедлив да ми се е струвал животът, аз съм безкрайно благодарна за него, за това, че всичко се е случило точно по този начин, защото само едно отклонение, само една крачка встрани, само едно разочарование по-малко и може би никога нямаше да разбера колко силно мога да обичам, когато обичам теб.

И повече от всичко искам да знаеш, че си обичана. Наистина да знаеш. Да проумееш с каква безумна сила съм способна да се боря за теб, за нас, за това да видиш себе си през моите очи. Дори за момент не искам да ти хрумне, че трябва да бъдеш „някаква-си”, че трябва да направиш „нещо-си”, че не си достатъчно добра или че несъвършенствата ти не са за обичане. Обичам те точно такава, каквато си дори когато не знаеш коя си. Защото аз знам коя си. Ти си вбесяващо твърдоглава и очарователно ненормална, по-силна, отколкото си мислиш, по-борбена, отколкото си представяш, забавна по най-неочаквания начин и толкова, толкова по-талантлива, отколкото предполагаш... Но никое от тези неща, колкото и много да ги обичам, всъщност няма значение. Защото аз знам коя си. Наречи го душа, наречи го същност, наречи го както си искаш, аз те познавам. Не с думи, не с категории, понятия, определения, а така, както познаваме най-съществените неща в живота. Както знаем кое ще изпълни съществуването ни със смисъл, както знаем кое ни прави значими и защо е важно, че сме тук... Аз усещам коя си и това е най-силното нещо, което съм изпитвала някога. Усещането за теб ще е последното, което ще забравя дори след сто хиляди живота, дори след цели вечности от неприсъствие под формата, в която съм те срещнала.

Колко много ми се иска да можеше да видиш коя си през моите очи и най-накрая да разбереш защо не мога да те гледам с друго, освен с безпределна благодарност към Вселената, обстоятелствата и всичко, което е довело до това, да те има. Късметлийка съм да имам цял живот да ти го показвам. Затова оставям това писмо незавършено – ще го дописваме заедно всеки ден, всеки момент, в който ме поглеждаш сънено, всеки път, когато кажеш нещо незначително и всекидневно и изведнъж върху мен се стовари с цялата си сила прозрението колко много те обичам наистина, всеки, всеки ден, в който се прибираш уморена от работа, всяка съботна сутрин, в която не можем да станем, във всяка чаша разтворимо кафе, във всяка частица светлина в очите ти, когато се усмихваш, всеки път, когато ми кажеш „слънце”, всеки път, когато си нетърпима и всеки път, когато осъзнавам, че си всичко, което съм искала и повече от всичко, което някога съм търсила, във всяка минута от всеки един ден... до края на дните ни тук или където и да било другаде.

No comments:

Post a Comment