2014/12/28

Магия по Коледа

Признавам, така е - не обичам Коледа. Качете ме на позорния стълб. Не се вълнувам за светлинките и елените, и снега, и подаръците, и шоколадовите дядоколедовци, от няколко години дори не украсявам вкъщи, а "коледното настроение" не ми е идвало... не помня от кога (ако беше цикъл, сега щях да съм майка на 2-3 деца...). И да, говорейки за Коледа, мога да пускам нескопосани шеги за менструация без да се почувствам дори малко неудобно. Разпнете ме. (хихи, see what I did there)
Не знам за каква коледна магия става въпрос. Единствената магия по празниците, която познавам, е онзи трик с изчезването - хоп!две парчета торта изчезнаха някъде. На Нова година не е кой знае колко по-различно. Рокли, брокат и фойерверки - изглежда много празнично, но всъщност никога не се забавлявам.
А винаги тръгвам с грандоманска празнична нагласа и мисълта, че тази година всичко ще е незабравимо (!!!!)... мех. Като стана дума за незабравимо, дори не мога да си спомня как празнувах по-миналата година. Или самата по-минала година изобщо. И то не защото съм се натряскала до безпаметност, а просто защото нищо особено не е се е случило. Не че трябва нещо особено да се случи...
Може би, в крайна сметка, проблемът не е в самата Коледа или в който и да е празник конкретно. Сигурна съм, че не съм сама в разочарованието си от празниците и чувството за някаква... посредственост. Може би точно в това е проблемът - имаме прекалено големи очаквания към празниците точно защото са празници, не поредният делничен ден. И очакваме точно тогава нещо да е различно, специално, по-хубаво. Но накрая се оказва, че празникът си е просто обикновен ден, не по-различен от всички останали - и точно това ни разочарова.
Но щом сме разочаровани, че на празника се чувстваме като през всеки друг ден от годината, значи не сме особено щастливи в ежедневието си.
*Въздъх.* Поколението на отегчените и недоволните. А може би всяко поколение е такова, просто на бабите ни през ум не им е минавало да мрънкат.
Животът бил прекрасен, животът бил вълнуващ... Не знам. Опитала съм доста от живота и не намирам нищо за кой знае колко вълнуващо. Приятно - да. Но не и вълнуващо, Уау!, Да-останеш-без-дъх-вълнуващо, Искам-времето-да-спре-вълнуващо... и т.н. разновидности на вълнуващото. Понякога може отстрани да изглежда така, но докато го преживяваш не е.
Всичко е делник. Днес съм песимистка, простете изблиците ми.
И ме опровергайте! Много ще се радвам някой да ме опровергае.  

2 comments:

  1. Празникът не е сред хората, празникът е вътре в хората. И в тези, които обичат. Всеки ден. :)

    ReplyDelete
  2. Когато слънцето е вътре в теб, няма значение дали навън вали!

    ReplyDelete