2014/12/28

Магия по Коледа

Признавам, така е - не обичам Коледа. Качете ме на позорния стълб. Не се вълнувам за светлинките и елените, и снега, и подаръците, и шоколадовите дядоколедовци, от няколко години дори не украсявам вкъщи, а "коледното настроение" не ми е идвало... не помня от кога (ако беше цикъл, сега щях да съм майка на 2-3 деца...). И да, говорейки за Коледа, мога да пускам нескопосани шеги за менструация без да се почувствам дори малко неудобно. Разпнете ме. (хихи, see what I did there)
Не знам за каква коледна магия става въпрос. Единствената магия по празниците, която познавам, е онзи трик с изчезването - хоп!две парчета торта изчезнаха някъде. На Нова година не е кой знае колко по-различно. Рокли, брокат и фойерверки - изглежда много празнично, но всъщност никога не се забавлявам.
А винаги тръгвам с грандоманска празнична нагласа и мисълта, че тази година всичко ще е незабравимо (!!!!)... мех. Като стана дума за незабравимо, дори не мога да си спомня как празнувах по-миналата година. Или самата по-минала година изобщо. И то не защото съм се натряскала до безпаметност, а просто защото нищо особено не е се е случило. Не че трябва нещо особено да се случи...
Може би, в крайна сметка, проблемът не е в самата Коледа или в който и да е празник конкретно. Сигурна съм, че не съм сама в разочарованието си от празниците и чувството за някаква... посредственост. Може би точно в това е проблемът - имаме прекалено големи очаквания към празниците точно защото са празници, не поредният делничен ден. И очакваме точно тогава нещо да е различно, специално, по-хубаво. Но накрая се оказва, че празникът си е просто обикновен ден, не по-различен от всички останали - и точно това ни разочарова.
Но щом сме разочаровани, че на празника се чувстваме като през всеки друг ден от годината, значи не сме особено щастливи в ежедневието си.
*Въздъх.* Поколението на отегчените и недоволните. А може би всяко поколение е такова, просто на бабите ни през ум не им е минавало да мрънкат.
Животът бил прекрасен, животът бил вълнуващ... Не знам. Опитала съм доста от живота и не намирам нищо за кой знае колко вълнуващо. Приятно - да. Но не и вълнуващо, Уау!, Да-останеш-без-дъх-вълнуващо, Искам-времето-да-спре-вълнуващо... и т.н. разновидности на вълнуващото. Понякога може отстрани да изглежда така, но докато го преживяваш не е.
Всичко е делник. Днес съм песимистка, простете изблиците ми.
И ме опровергайте! Много ще се радвам някой да ме опровергае.  

2014/12/12

Коледа?!

Светът е полудял (и капитализъм дебне отвсякъде).
Започват се едни възторжени словоизлияния, кичозни картички, декорации, търсене на подаръци, маниакално готвене и правене на сладки и разбира се - спорадични пристъпи на благотворителност.
Не съм против празнуването на празници, просто ми писна да ме манипулират. Коледа не е нищо повече от една консуматорска клопка, от добро оправдание да пълниш джобовете на големите производители, които ти пробутват некачествена стока с безбожна надценка. Това не е "вълшебство" - това е прост пазарен трик. "Магията" на Коледа, колкото и цинично да прозвучи, е в това, че успява да хипнотизира милиони хора по света и да ги превърне в безразсъдъчни роботи, компулсивно купуващи ненужни и кичозни джунджурии, пробутвани им като "щастие". Защото около това се върти всичко - щастието.
Големите компании използват всеки психологически трик, познат на рекламните агенти, за да те убедят, че купувайки си техните продукти, ще станеш по-щастлив. А Коледа е най-"щастливото" време от годината - празничната декорация, дребните ненужни подаръчета и тоновете храна, с която едно средностатистическо семейство може да се храни цяла седмица - всичко това би трябвало да те направи щастлив.
Но в основата на това псевдощастие стои огромната бездна в ценностната ни система, абсурдният парадокс и парадоксалният абсурд на това да си купуваш щастие. И границата постепенно избледнява - между това, кое е истинско и стойностно, и това, кое е просто шепа пластмаса, намацана с боички. Не се залъгвайте, под пластовете традиции и културни особености всъщност стои най-плитката и най-тъжната "причина" за Коледа - Коледа е изгодна. Коледа генерира приходи (не за теб и семейството ти, разбира се! за производителите). Коледа е пари. Коледа е еманация на консуматорството.
Това е единственият празник, на който броят на направените покупки е обратнопропорционален на щастието и удовлетвореността на хората. Статистически погледнато, Коледа е най-депресарският празник и празникът, на който се харчат най-много пари. Защото Коледа Е пари. Всичко, което днес асоциираме с Коледа е продукт на рекламни кампании. Червеният костюм на Дядо Коледа? Създаден за реклама на Кока-Кола. Преди тази реклама представата за Дядо Коледа като пухкав, брадат старец в червено костюмче и черни ботуши просто не е съществувала.
Представата за Коледа като цяло е създадена специално за да накара хората да харчат пари. За гирлянди, лампички, елхи, подаръци, коледни чорапчета на камината, пълни с още подаръци, и т.н.
Коледа също така е време за псевдоблаготворителност. Нека пуснем два-три лева в чашката на някой просяк и да се направим, че с това решаваме проблемите му... или поне му помагаме до някаква степен. Нищо подобно. Гигантическата парична система продължава да се движи, смазвайки между зъбците си такива хора, и ние сме тези, върху чиито рамена стъпва. Защото си мълчим и пазаруваме за Коледа като добри и примерни пионки върху таблото.
Само че когато ни свършат ресурсите, когато окончателно оглозгаме кокалите на тази планета и тя няма повече какво да ни даде, ще се окажем поредният изчезващ вид и тогава абсурдните ни хартийки няма да могат да ни купят оцеляване.
Весела Коледа!