2014/10/05

5th


Есента е винаги повратен момент в живота ми. Миналата година на днешния ден се случи най-непредвиденото и най-прекрасното нещо в живота ми до момента. Казвам "до момента", защото знам, че с нейната ръка, вплетена в моята, оттук нататък предстоят все по-прекрасни неща. Тя е моят талисман, моето късметлийско лунно камъче, моето щастливо слънчево кътче.
И разбира се, че ще я води есента. Моят сезон на повратности.

Преди два дни най-добрата ми приятелка замина, да учи в Германия. Преди четири започна нова ера в живота ми.

Не знам какво ми носи есента тази година. Не знам какво е предвидила за мен. Усещам, че отивам някъде и се надявам да разчета правилно знаците. Да постигна баланса, който ми трябва, да стигна до следващата важна точка.
Радвам се, че ми държи ръката. Не защото залитам и се нуждая от опора, а защото искам да споделим красивите гледки по пътя.

Това пътешествие не би било пълноценно без нея.