2014/07/27

Принцесата и принцесата, и нелепите обстоятелства около любовта им

...или окончателната агонизираща смърт на едни детски фантазии.

Тя е много голяма и много малка едновременно. Тя има само едноцветни чорапи и мърда с пръстчета в тях, защото знае, че ми е забавно. В определени моменти има гъдел навсякъде и е смешна и сладка, когато се смее. Тя има трапчинка на дясната буза. А моята е на лявата, като другата половинка от медальон-сърце, счупен надве. Сякаш е някакъв белег, по който да я разпозная.
Тя има пепеляворуса коса, която излъчва сияние. А очите й светят в тъмното като зелената светлина, към която протяга ръка Гетсби. Като надежда, като очакване, като нещо небивало важно и необходимо. Като някаква аксиомна потребност. Отвъд всякакви условности и разбити тротоарни плочи.
Тя цупи устнички като дете. И целува като влюбена за пръв път гимназистка, а целувката й има вкус на остатъка от живота ни. Има дъх на мързеливи къснопролетни следобеди на терасата, на есенни жълтурчета и циганско лято, на опушени зимни привечери и летни посреднощни разходки.
И човек би помислил, че когато срещнеш такова момиче, Земята излиза от орбитата си и всичко застива, сякаш някой е сложил пръст върху стрелката на времето. Но светът не спира хода си само защото си влюбена повече, отколкото можеш да си представиш. Той е като някакъв бетонен гигант, който тъпче всичко по пътя си. И малките взаимнозаменими човечета долу за него са мравки, които може да смачка - не нарочно, не от жестокост, а от невнимание, от нехайство, от безразличие... защото просто са на пътя му и толкоз. Или е може би като някаква въртележка, която изведнъж те изхвърля, понеже ръцете ти са прекалено потни, за да се задържиш. Сдъвква те и те изплюва. И изобщо не му пука, че пулсът й звучи като превъртане на лента от детските ти спомени.
Та ти си влюбена, за Бога! Какво е една нестабилна икономика? Не проумяваш нуждата от тези думи, от всичките безсмислени думи като държавен бюджет, финансиране, пенсионна възраст, финансова криза, осигуровки, бруто, хонорар, стандарт на живот... И мисълта колко е нелепо всичко това те побърква. Колко е нелепо да се бориш с всички тези неразбираеми ненужни думи, за да има за нея и теб едно малко местенце, където да се обичате. Яворов градеше инобитийни пространства за любовта, но на мен това ми се струва като лукс. Не от битието се чувствам заплашена, а от бита. От буквалната, изключително материална действителност на безобразно блудкавите работни места с безобразно високи изисквания и разликата между обидно ниското заплащане и неприлично високата цена на живеенето. Нелепо е, смешно е, тъжно е... Бях подготвена да се бия с дракони. Но светът на безполезните думи е много по-страшен.  

1 comment:

  1. I know you will, I know you will
    I know that you will ...

    ReplyDelete