2014/06/30

Изплюто парченце от дълбоко личните ми чувства и мисли


Някои хора са толкова токсични, че единственото разумно нещо е да се отдръпнеш от тях. Някои хора са толкова ужасно нещастни, че единственото, на което са способни, е да разпространяват своето нещастие. Някои хора са толкова деструктивни, че разрушават психиката ти без дори да се усетят какво правят. И понякога тези хора са същите, които са те отгледали.
И няма значение колко е трудно, няма значение колко е страшно, няма значение колко ти се ще нещата да не стояха така, единствената отговорност, която носиш, е към себе си и първото, за което трябва да се погрижиш, е собственото си психическо и физическо оцеляване. Защото на тях не можеш да помогнеш по никакъв начин.
Това не е егоизъм - това е здрав разум, това е инстинкт за самосъхранение. Всяка една връзка, която изсмуква жизнената ти енергия, нанася сериозни поражения върху психиката ти и убива желанието ти за живот, е нездрава връзка и трябва да бъде прекратена. Всяка една.
Противно на популярното схващане, да бъдеш родител Е трудно. "Малките", "безобидни" грешки, които допускаш, ИМАТ значение и нанасят поражения върху психиката на детето. Подход от сорта на "да го направим, пък ще видим, все някак ще го отгледаме" НЕ Е допустим, когато поемаш отговорността да създадеш един нов човек. Интересът към различните възпитателни методи и начини да отгледаш психически здраво дете, както и търсенето на помощ в това отношение НЕ Е "модерна американска работа" или "ненужно изкилиферчване", а признак, че поне имаш доброто желание да бъдеш адекватен родител и осъзнаваш, че това наистина е отговорност, а не забавление, интересно ново начинание, начин да се разнообразиш или задължение към обществото. Всеки допуска грешки. Но грешката да създадеш човек, когато си емоционално незряла, психически лабилна, неспособна да осъзнаеш тежестта на действията си, в нестабилна и потенциално деструктивна връзка... просто защото си решила, че искаш дете... това не е малка и безобидна грешка. Може да е практика, но не значи, че е окей. И подобен тип родители нямат правото да изискват от детето си каквото и да било.
Аз напускам потъващия кораб. Моето напускане, няма да спре потъването, но поне ще ми даде шанс да се спася. Защото единственият начин да не стана като нея е да избягам от нея.
Не успя да ми бъде пример, но се превърна в добро предупреждение.

3 comments:

  1. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Наистина не мисля, че се познаваме...

      Delete
  2. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete