2014/03/09

She, who glorified mental illness


Оказва се, че всичките ми вярвания и убеждения са признак на личностни проблеми и нездрава психика. Всичките ми екстазни състояния, апатичните ми епизоди, зимната ми депресия, безпричинната ми екзалтация, безпричинната ми тъга, мъчителното ми плашещо равнодушие - всичко е признак на моята увреденост. И разбиранията ми за любовта, и усещането ми за уникалност, и вярата ми по принцип за... всичко.
И слава богу, че е така. Сигурно е невъобразимо скучно да си здрава. Да си като останалите здрави хора. Да виждаш и да възприемаш света по същия начин и да бъдеш част от масата, вместо уникална и неповторима индивидуалност. Унифицирана. Уеднаквена. Защото, съблечени от всичките си страхове, противоречия, зависимости, "погрешни" убеждения и "изкривени" емоции, ние сме нищо.
И дори и да греша, дори да живеем в един обективен свят с една обективна истина, дори разбиранията ми за нещата наистина да са погрешни - какво от това? Какво, ако греша? 
И мисля, че... мисля, че се опитвам да кажа, че няма значение дали съм права. Най-лошото, което може да стане, е да бъда наранена. Но не трябва да се страхуваме от болката, не трябва да бягаме от нея. Защото и тя, като всичко останало, не е перманентна. И отминава. Понеже всичко непрекъснато се променя. Животът е процес, а не статично състояние.
Затова нека съм увредена днес. Утре ще съм увредена по нови начини.  
 
And if you're fucked up too, put your hands in the air and say yeah, yeah...
'cause mental health is overrated

5 comments:

  1. Аз не виждам да имаш нездрава психика, не знам защо така мислиш за себе си. Съвсем логично и истинско е това което си споделила, но живота е центрофуга в която няма време да спреш и да помислиш за това което си написала. Много малко хора имат това време да кажат стоп и давай сега да дълбая в същината на нещата, а и може би не искат защото могат да се изгубят в лабиринта на собственото си АЗ.
    Има дни когато имам странни усещания, все едно мозъкът ми е отворен изцяло към космоса и получавам сигнали хаха :-) Имам същите признаци които си описала (апатията, депресията, мълчанието) винаги можеш да ми пишеш на мейла, ще се радвам да изградим някаква връзка.

    ReplyDelete
  2. "не знам защо така мислиш за себе си" - накратко: не мисля така за себе си, едни други хора го мислят хд не с лошо чувство, но все пак...

    ReplyDelete
    Replies
    1. бтв, не ти намирам имейла : (

      Delete
    2. crazymuppet666@gmail.com

      Delete
    3. Радвам се че не ги мислиш тези неща за себе си. Много е трудно да бъдеш непукист и да не ти се отразяват чуждите мнения. Обаче ако се замислиш те не те познават толкова добре колкото ти самата, следователно тези техни мнения са твърде повърхностни и в повечето случаи нямат покритие, но ние сме хора и се засягаме. Има обаче хора които успяват да напипат няй-слабите ни места...Вероятно истинското щастие и свобода идват тогава когато спрем да живеем заради чуждото мнение и престанем да мислим какво биха помислили другите.

      Delete