2014/03/25

Разпиляни размисли за нещата

Не съм тази, която бях вчера. И утре няма да съм тази, която съм днес. Тогава какъв е смисълът да се затварям в роля, от която знам, че все някога неминуемо ще изляза? "Аз" не е константа. "Аз" е един непрекъснат процес. "Аз" е завинаги променящо се състояние.
И ако се чувствам объркана от непознатото, защо да го отхвърлям, вместо да го опозная, за да го приема?
Ти не можеш да си обясниш чуждото, неизвестното. А ти трябват ясни дефиниции, за да можеш да подредиш и систематизираш мислите си, съответно живота си. Не искаш да приемеш, че душата е хаос. Хаосът те плаши. Затова приемаш готовите отговори, съотнасяш непознатото към познатото, за да можеш да си го обясниш, чрез нещо, което ти е вече известно. А когато непознатото настоява на своето различие, не можейки да го отъждествиш с познатото и сигурното, ти просто го отхвърляш. Рационализираш, отричаш. За да запазиш света си подреден.
Толкова ни е страх от неподреност. С клинична прецизност отделяме едното от другото. Наричаме, назоваваме, слагаме ригидни, неподдаващи граници. Затваряме се в една норма, в един модел на съществуване, на мислене, на живеене. Заменяме светоусещането си със светознаене. Защото искаме непроменливи стойности. Неща, подлежащи на точен анализ.
И цял живот живеем, подвалстни на него - Страхът от объркване.
 

No comments:

Post a Comment