2014/03/25

Разпиляни размисли за нещата

Не съм тази, която бях вчера. И утре няма да съм тази, която съм днес. Тогава какъв е смисълът да се затварям в роля, от която знам, че все някога неминуемо ще изляза? "Аз" не е константа. "Аз" е един непрекъснат процес. "Аз" е завинаги променящо се състояние.
И ако се чувствам объркана от непознатото, защо да го отхвърлям, вместо да го опозная, за да го приема?
Ти не можеш да си обясниш чуждото, неизвестното. А ти трябват ясни дефиниции, за да можеш да подредиш и систематизираш мислите си, съответно живота си. Не искаш да приемеш, че душата е хаос. Хаосът те плаши. Затова приемаш готовите отговори, съотнасяш непознатото към познатото, за да можеш да си го обясниш, чрез нещо, което ти е вече известно. А когато непознатото настоява на своето различие, не можейки да го отъждествиш с познатото и сигурното, ти просто го отхвърляш. Рационализираш, отричаш. За да запазиш света си подреден.
Толкова ни е страх от неподреност. С клинична прецизност отделяме едното от другото. Наричаме, назоваваме, слагаме ригидни, неподдаващи граници. Затваряме се в една норма, в един модел на съществуване, на мислене, на живеене. Заменяме светоусещането си със светознаене. Защото искаме непроменливи стойности. Неща, подлежащи на точен анализ.
И цял живот живеем, подвалстни на него - Страхът от объркване.
 

2014/03/22

По законите на Мърфи


Нямам от какво да се оплача, даже съм много щастлива (да чукна на дърво), но някой друг освен мен забелязвал ли е как всички малки неприятности се струпват наведнъж? Примерен сценарий: предварителният ти изпит наближава и си страшно стресирана, още повече, че някои от учителите ти не проявяват никакво разбиране и до последно те тормозят; дядо ти получава удар и е на легло, съответно родителското тяло също е под напрежение, защото в милата ни родина да имаш здравословни проблеми е лукс; трябва да се дават пари и за всякакви неща, свързани с кандидатстудентстването ти, от порядъка на такси за курсове, допълнителни материали, такси за изпити, а, и не на последно място - рокля за бала, чантичка, обувки и т.н. абитуриентски необходимости; да, обаче в същото време развиваш някаква странна комбинация между пулпит и нещо там друго, прокрай което отива още една солидна сума пари, защото - отново - здравната каса не покрива неуместната ти приумица да имаш проблеми... И такам.
Тук следва един въпрос, който напоследък си задавам все по-често: ако правото на живот е естествено човешко право, защо е толкова fucking скъпо да живееш?

2014/03/16

Home is where the heart is and mine is in your arms

 
 
Без нея къщата е празна
и домът ми не е дом,
и никой празник не е празник,
когато липсата нахлува с взлом.
 

2014/03/09

She, who glorified mental illness


Оказва се, че всичките ми вярвания и убеждения са признак на личностни проблеми и нездрава психика. Всичките ми екстазни състояния, апатичните ми епизоди, зимната ми депресия, безпричинната ми екзалтация, безпричинната ми тъга, мъчителното ми плашещо равнодушие - всичко е признак на моята увреденост. И разбиранията ми за любовта, и усещането ми за уникалност, и вярата ми по принцип за... всичко.
И слава богу, че е така. Сигурно е невъобразимо скучно да си здрава. Да си като останалите здрави хора. Да виждаш и да възприемаш света по същия начин и да бъдеш част от масата, вместо уникална и неповторима индивидуалност. Унифицирана. Уеднаквена. Защото, съблечени от всичките си страхове, противоречия, зависимости, "погрешни" убеждения и "изкривени" емоции, ние сме нищо.
И дори и да греша, дори да живеем в един обективен свят с една обективна истина, дори разбиранията ми за нещата наистина да са погрешни - какво от това? Какво, ако греша? 
И мисля, че... мисля, че се опитвам да кажа, че няма значение дали съм права. Най-лошото, което може да стане, е да бъда наранена. Но не трябва да се страхуваме от болката, не трябва да бягаме от нея. Защото и тя, като всичко останало, не е перманентна. И отминава. Понеже всичко непрекъснато се променя. Животът е процес, а не статично състояние.
Затова нека съм увредена днес. Утре ще съм увредена по нови начини.  
 
And if you're fucked up too, put your hands in the air and say yeah, yeah...
'cause mental health is overrated

2014/03/02

Afternoon happiness

Щастието е в това, да споделиш следобеда с приятели, блажено захапала поничка. А след това да се прибереш и да чуеш, че най-любимото ти същество е щастливо, задето те има. И те обича много, ама много, много.
Няма по-хубаво от това на света.
Толкова съм благодарна!!!