2014/02/03

The birthday girl

Две години по-късно. Не е за вярване колко много се е променил животът ми. Не е за вярване, че с някои от вас, прекрасни мои читатели, се познаваме вече от две години, а аз изобщо не ги усетих как минаха и чак сега си давам сметка.
Много дълго време този блог ми беше като дневник. Тук споделях любовите си, разочарованията си, щастливите си моменти, тревогите си, паданията и ставанията си, вълненията си, големите и малките неща в живота си, мислите си, вдъхновенията си, начинанията си и изобщо всичко, което ми се въртеше в главата.
За две години научих толкова много неща. Още си спомням, когато шестнайсетгодишното ми аз каза, че се чувствало, сякаш било натрупало страшно много житейски опит... и ми става малко смешно, малко мило, малко носталгично. Затова сега, две години по-късно, бих искала да се обърна към него и да му кажа, че:

Всичко минава. И хубавото, и лошото. Просто се наслаждавай на живота и го остави да се случва.
Отчаянието, като всичко друго, е временно. Една сутрин се събуждаш и вече нямаш място за отчаяние.
Когато някой значи много за теб, кажи му. Днес, сега, веднага. Не утре, не другиден, не след месец. Защото утре може да няма. И понякога няма и после боли от премълчаното. Защото някои неща са необратими, но преди да се случат можем да накараме специалните за нас хора да разберат, че са специални. Да прекараме още ден с тях. Да изпием още едно кафе. Да им кажем „обичам те” още веднъж.
Ако искаш да направиш нещо, направи го, докато имаш възможност. Наистина е вярно, че в живота съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за тези, които си.
А всичко останало е временно. Ядовете, тревогите, неуспехите, разочарованията. Две години по-късно няма значение за какво съм си късала нервите преди. И даже ми е смешно, че съм се стресирала за глупости, домашни, оценки. В момента всичко това няма абсолютно никакво значение в живота ми. Двойката по математика не играе никаква роля в кандидатстването ми или в отношенията ми с хората. Дори несполучливите любови нямат значение от перспективата на отминалото време. Защото всичко е временно и всичко минава. И няма нещо, което да не можеш да преживееш, колкото и трагично да ти се струва на момента и колкото и да си мислиш, че животът ти приключва с това.
Просто стисни зъби и давай напред. Радвай се на хубавото, гледай да не се впечатляваш много на лошото и ако можеш и искаш да промениш нещо, направи го. А ако не можеш, опитай отново.
Само недей да стоиш безучастно.
Не си губи времето пред компютъра. Виждай се на живо с хората, с които можеш. Сядай да учиш, когато трябва. Обръщай повече внимание само на предметите, които харесваш. Занимавай се с това, което ти носи щастие. Бъди взискателна и безкомпромисна към книгите, които четеш, и храната, която ядеш. Когато се почувстваш мързелива, веднага си кажи „не”. Мързелуването не е качествена почивка.
И най-най-вече: в този свят има торта. Свят, в който има торта, си заслужава да се бориш за него. Направи го по-хубав.

No comments:

Post a Comment