2014/02/28

Неудобната концепция за любовта, която байганьо не разбира

По повод на ей тъз патетична статийка.
Принципно гледам да пропускам такива неща покрай ушите си, но този път няма как.
Тъй като в последния пост стана дума за жените в литературата, реших да си припомня Багряна (неизучаваната в училище част от нея) и случайно попаднах на тази помия, имаща претенциите да е дълбоко прочувствена статия. Зачетох я от скука, дочетох я от изумление... и не в положителния смисъл на думата.
"Защото само общество, което чува гласът на жената е цивилизовано общество." - дотук добре. Неграмотно, но добре. Обаче после...
"Багряна е един слънчев остров в поезията ни, напълно забравен днес.
Но е хубаво от време на време, тъй спасително е за изтерзаните ни души да пребиваваме в него.
Далеч от мерзката представа за любовта като „изчукване”, далеч от системно и добре заплащани внушавани ни прелести на хомосексуализма, далеч от тоалетните перверзии на нашата съвременна уж проза и антипоезия."
"когато представяш сексуалните отклонения като норма, ти започваш да вярваш, че те са нормалното."
Скъпи неграмотни драскачо, имащ се за литературен критик, морален съдник или и аз не знам какво, единствената причина, да имаш правото да говориш тези глупости, е, че в сиротната ни мизерна и най-вече kleta държава "свободата на словото" като всяка друга "свобода" е изкривена до немай-къде в представите на войстващите - всичките до един - праведни и благочестиви християни, които приемат за свой дълг да порицават, а често и наказват "съгрешилите". Поради което и законите, криминализиращи тъй нареченото слово на омраза, нямат никакви фактически последствия. Точно защото "вие" му викате "свобода на словото". А "ние" му викаме безкрайно обидни думи, изречени с цел да наранят или подтикнат към омраза и поведение, продиктувано от омраза.
В "нормалните" (кхм) страни да обясняваш как хомосексуалността е отклонение (което е в разрез с всички съвременни теории в психологията, които обаче нашият автор не познава - за сметка на творчеството и биографията на Багряна, - или счита за конспирация, защото, разбира се, че всичко е конспирация!) е считано за също толкова обидно и нередно като това, да твърдиш, че цветнокожите са по-малко хора или по-нисши хора от белите. Просто нямам думи що за безумие е това и не искам да повярвам, че живея в страна, където, първо, битуват подобни схващания и второ, биват разпространявани безпрепятствано и налагани като "самата истина" едва ли не. Но пък да, в крайна сметка, това е същата държава, в която расизмът и ксенофобията са си съвсем в реда на нещата, а скинарите никнат на най-плодотворната почва като гъби след дъжд.
"Слава Богу, скоро университетите ни ще се опразнят, българските младежи масово заминават да учат в чужбина, в тамошните университети, за да се спасят от терора на полуграмотни, невежи и извратени..." хора като теб, който си написал тази статия. От теб и такива като теб се спасяват младите хора, напускащи родината. Която точно по елинпелиновски се е превърнала в мащеха. Но не, не заради гейовете, "курвите", "некадърните преподаватели" (как пък става така че аз познавам толкоз много кадърни?) и всички останали "ненормалници", а заради теб, хора като теб и всичките ти себеподобни, които не виждат къде е истинският проблем, но бързат да сочат с пръст първото, което им се види "не как си требе"... според техния собствен ограничен мироглед. От такива хора искам да се спася аз, от такива хора бягат и приятелите ми.
Съвсем доскоро си мислех, че няма да си дам родината на теб, на вас, но не мога повече. Капитулирам, предавам се, на ти я. Твоя си е, превърни си я в кочина, създай си уют. Аз ще си я нося в сърцето, където не можеш да я докопаш с мръсните си драскачески пръстчета.
И следващия път, като някой ме пита как пък толкоз сме онеправдани, че правим тия "паради", ще им пратя тази статия и стотиците хиляди други като нея.
Докато някой може да ме нарече ненормална и извратена и това на никого не прави впечатление, ще сме онеправдани. Докато хората ме гледат накриво, когато целуна приятелката си, а не гледат по същия начин хетеросексуалната двойка, която само дето не се размножава в градския транспорт, ще сме онеправдани. Докато някой друг води дебат "за" и "против" моето право да сключа брак с човека, когото обичам, ще сме онеправдани. Докато не мога да съм открита на работното си място, защото се страхувам от уволнение, ще сме онеправдани. Докато който и да е и всеки един има правото да ме наранява с обидни и неверни думи всеки ден и навсякъде, ще сме онеправдани. Докато не мога да се припозная в нито една литературна героиня, в нито един филмов персонаж, ще сме онеправдани. Докато подлагат на съмнение способността ми да бъда добър родител и заедно с приятелката си (която няма законовото право да ми бъде съпруга) да създам щастливо семейство, ще сме онеправдани.
Та така, драскачо на прочувствени статии. Аз всъщност нищо кой знае какво не искам, не съм и ще продължавам да не искам. Само, ако може, ей тъй, такива хора като теб да си коментират разбиранията за живота вкъщи и в приятелското обкръжение. Да не ги споделят в публичното пространство. Ама само ако може, де. Ако не представлява трудност. Щото, нали, и аз много хора не харесвам и с много неща не съм съгласна, ама това си го коментирам където му е мястото и с някак по-добре подбрани и уместни думи. И даже не го правя, видиш ли, щот съм супер морално извисена... а ей така, от някаква елементарна, ако щеш - лицемерна учтивост. Просто е някак си по-приятно в едно общество, като хората не се мразят открито.
И щях нещо за любовта да ти казвам... ама ще си спестя усилията. И без друго едва ли ще даде ефект.

No comments:

Post a Comment