2014/01/26

За кашлицата, балната рокля, косата ми и всякакви глупости


Щастлива съм, че си намерих рокля. Сред всички ярколилави рокли от груб, твърд тюл с шарени камъни и паунови пера, аз си намерих най-изчистената, елегантна и семпла възможна. Която, като бонус към до сега изброеното, прикрива бухналото козуначе няколко пръста под гърдите ми и издължава силуета ми на особено нисък хобит.
Щастието ми обаче бива помрачено от (изглежда) неизлечимата кашлица, която често прераства в няколкоминутно давене, след което получавам остро главоболие. В комбинация с гадната, отвратителна (изглежда) също нелечима хрема това е един от най-ужасяващите вируси, с които съм се сблъсквала. И въпреки епидемията, грипна ваканция няма. Разбира се. Ако някой още не знае къде се намира, живеем в България. Където депутатите почиват по цял месец по Коледа, но грипна ваканция при наличието на грипна епидемия - няма.
Изпих няколко опаковки лекарства, но вече десети ден съм грипозна. И няма изгледи скоро да се оправя. Ето затова не харесвам зимата. Дойде ли зима, най-малко три пъти ще ме хванат сезонните вируси.
Колкото до косата ми, заемаща така мизерно място в заглавието, косата ми, тя... е просто отвратителна. Не знам коя част от "Искам обем" фризьорката на смяна си преведе като "Направете ми възможно най-кифленската прическа, нека съм като телевизор в главата". В момента най-късите ми етажи са с дължината на бретона ми. Така че в момента си търся Тривитаминол и нагъвам спанак. Бал предстои все пак.
Междувременно пиша много в проза и се чудя разни неща за хората и за живота. Защо изпитваме нужда да споделим, когато сме нещастни, но не и когато сме щастливи; защо ни е страх да кажем, че сме щастливи... или може би само аз изпитвам някакъв смътен страх от "съдбата" и се опитвам да я "излъжа", чукайки на дърво и премълчавайки щастието си. Въпреки че знам, че не мога нищо да задържа. 
И вместо да се радвам на момента и да споделям радостта си с всички, аз крия усмивки, сякаш е престъпно, и споделям с половин уста, че "всичко е наред".   

3 comments:

  1. Не си само ти, аз винаги съм се чудела на друго - защо, ако си седиш сам и си намръщен е нормално, но ако седиш сам и се усмихваш е смахнато... Както и да е, оздравявай бързо:)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Между другото, четох, че това е типично българска черта - страхът да не "предизвикаш съдбата".
      Мерси, мерси, гледам да оздравявам. Но този грип така се влачел доста дълго време...

      Delete
    2. И аз го изкарах, ще се справиш:)

      Delete