2014/01/07

About love


Не е така. Просто не е така. Не можеш да унифицираш всичко. Не можеш да рационализираш всичко. Не мога да пиша в момента и затова не мога да ти обясня защо грешиш, но знам, че е така. И някъде дълбоко в себе си ти също го знаеш. Защото някъде дълбоко в себе си всички го знаем.
Не можеш да кажеш, че има правилен начин да обичаш. "Здравословен" начин да обичаш. Ако е така наистина, то аз не искам да обичам здравословно и не искам да бъда здравословно обичана.
Да, по дяволите, идеализирам хората. Но знаеш ли какво? Искам един ден, когато след 50 години брак погледна жена си, да си мисля "Боже... тя е най-невероятното същество на тази планета и вероятно в цялата Вселена изобщо", а не "Да, тя е прекрасен човек. Има своите недостатъци, но аз я приемам каквато е, защото осъзнавам, че никой не е идеален". Защото тази илюзия, тази илюзия, че човекът, когото обичаш е най-съвършеното нещо под слънцето, е причината да съществуваме и да ставаме от леглото всяка сутрин. И всеки заслужава тази илюзия. Всеки заслужава да вярва, че неговото любимо същество е най-най-прекрасното и да бъде най-най-прекрасното същество в очите на другия. Защото е красиво. И стойностно. И може да не е "здравословно", но аз и без това не водя здравословен живот.
И не ми трябва опит. Хич не ща да трупам житейски опит. Това е просто още един начин да наречеш всичките си глупави грешки, болки и разочарования. Какво лошо има в това да си просто щастлива? Без да си минала през деветте кръга на ада. Без да си си трошила главата, без да си научила всички "горчиви житейски уроци". Не искам горчиви житейски уроци. За какво ми е да съм мъдра? Искам да съм щастлива, пък ако ще да съм най-голямата глупачка в тоя свят. И не искам да съм силна. Не искам да ми се налага да съм силна. Наречи го отричане, наречи го наивност. Но аз не искам да съм огорчена, не искам да съм дори "здраво стъпила на земята".
Искам си илюзиите, искам си отричането, искам си лабилната психика, искам си цялата увреденост и неприспособимост към действителността. И няма да се откажа от тях, защото са си мои. Наречи го незряло. Но някой ден ще намеря жената, която е незряла по начина, по който аз съм незряла. И когато след 50 години брак я погледна, ще си помисля "Боже... тя е най-невероятното същество на тази планета и вероятно в цялата Вселена изобщо!" и ще вярвам, че е така.

No comments:

Post a Comment