2013/11/19

Who the fuck is Alice?!


Въпроси на които (вече) нямам отговор:
-Коя съм?
-Какво искам?
-Какво ме прави щастлива?
-Какво да правя с живота си?
Или, да перифразирам Алиса, преди година знаех коя съм, но от тогава съм се променила няколко пъти.
И вече не искам същите неща. Не ме правят щастлива същите неща. Не се нуждая от същите хора. Нямам същите приоритети. Нямам същите мечти.
В момента съм в точка нулева. Нямам представа коя съм и тепърва предстои да открия. Не знам какво искам от живота си, не знам какво да правя. Не знам за какво си мечтая. За какво си мечтае този нов човек, в когото съм се превърнала. Какво би направило новата "мен" щастлива.
И това не ме депресира. Просто е дразнещо.
Подранила криза на средната възраст? Криза на ценностите, екзистенциална криза..? Криза от скука? Пълна липса на мотивация. На желание за нещо. За каквото и да е. Едновременно не искам нищо и искам всичко. И отново да перифразирам известен цитат, когато не знаеш къде искаш да стигнеш, няма значение по кой път ще поемеш. А аз наистина не знам къде искам да стигна. И по-лошото е, че в момента ми е безразлично.

1 comment:

  1. И аз имах този период в живота си. Може би всяка жена преминава в даден момент през това, също така то не е само един път, понякога остават завинаги елементи като тези които си написала, проявявайки се като намигване в непредвидени моменти. Хубавото е че преосмисляш нещата, преминаваш от едно състояние в друго, променяш се и израстваш, нищо, че не ти е безразлично.

    ReplyDelete