2013/10/20

The girl with the patriarchal worldview


 
Понякога съм точно такова момиче. И мисля, че няма да ти хареса.
Аз обичам избелели тапети на цветя.
Кухненски шкафове с напукана синя боя.
И червени кадифени дивани.
И си представям как по тях ще подскачат три чифта бели чорапки.
За мен щастието е слънчева неделна утрин и аромат на топли палачинки.
Детски смях, писъци, кикот.
Целувка с още неизмити зъби.
Аз искам цветя в двора и окосена трева, по която да ходя сутрин боса.
Светлина от нощна лампа, докато чета вечер в леглото.
Ръка около кръста си, когато заспивам.
Сутрешно кафе по нощница и сънени целувки преди работа.
Да правя пайове и да помагам с домашните.
Да простирам вън, на опънати в двора въжета.
Да варя следобедното кафе в джезве, а после да гледам на съседката,
докато децата играят навън.
Да те посрещам уморена вечер, с ролки в косата си.
Да заспивам до теб на дивана пред късните новини.
И картички за осми март.
Да ме наричат "мама".
Да плета плитки и да промивам ожулени колена.
Да чета приказки вечер.
Да пускам хвърчила.
Да рисувам по балони.
Да правя сапунени мехурчета.
Да ти кърпя ризите. Да ти кърпя платната. Да ти кърпя душата. 
...И слънчеви дни, и тихи следобеди, и домашен уют с аромат на сладкиши,
и спокойствие, и усещане за дом, за семейство, за корени,
и любов, и рутина, и една такава прекрасна скука,
и липса на суета, на събитийност,
и просто щастие,
просто мир,
просто ние
заедно
създаващи
нещо
което
да
бъде
завинаги.

No comments:

Post a Comment