2013/10/30

I'm sorry for the edges


Такава съм. Ръбата. Истерична. И свръхемоционална. Лигавя се. Държа се детински понякога. Приемам нещата прекалено навътре. Когато ми пука. И не съжалявам. За скъсаните нерви, за сълзите, за безсънните нощи. Защото за мен си заслужава. Защото аз съм такава. И няма да се променя. И не искам да се променям.
Сега повече от всякога стоя зад думите си. Чувствам се уютно в кожата си. Чувствам се добре на мястото си. Харесвам се такава, каквато съм. И няма да се променя за никого. Защото преди всичко, преди която и да е жена на този свят, обичам себе си. И имам себе си. Само и единствено себе си.
Всяка друга може да си отиде. Вратата е отворена по всяко време и аз не задържам никого. Но от себе си няма да си отида. Всичко, което съм, е всичко, което притежавам. И няма да се откажа от него.
Ще продължавам да плача за глупости. И да приемам нещата навътре. И да съм наивна. Да давам сърцето си на хора, които знам, че ще ме наранят. Защото си струва, затова. Защото болката също е част от живота. Не можеш да имаш само хубавото. И не искам да имам само хубавото. Не мога да бъда щастлива, ако не съм нещастна понякога.
Защото пълноценният живот е пълният живот. И аз няма да се откажа от нито един негов аспект, от нито едно нещо, което прави живота пълен.
Когато си момиче, е различно. Подценяват те и вечно трябва да се доказваш. Критикуват те и вечно трябва да се стремеш към някакво имагинерно съвършенство. Но аз се отказвам от това. От идеята да бъда съвършена, от нуждата да се доказвам пред някого. Не можеш да загубиш играта, ако откажеш да участваш в нея. А аз не искам да играя тази игра. Отказвам да бъда част от системата.
Ако някой иска да му доказвам стойността си, няма място в живота ми. Ако някой не може да ме приеме несъвършена, е свободен да си върви.
Аз съм просто една млада жена, която харесва себе си и решенията си и не смята, че трябва постоянно да се стреми към непостижимия идеал за съвършенство. Но явно във времето и обществото, в които живеем, това все още се смята за радикално, революционно. Понеже всички те учат да се мразиш, за да могат после да ти пробутат методите си за подобрение и да те моделират по установения калъп.
Но аз отказвам да участвам това. Да харесваш и уважаваш себе си е сила. Най-голямата сила, която една жена може да притежава.  

2 comments:

  1. Много силно!
    Накара ме да се замисля, че наистина жените винаги са на по-ниското стъпало, трябва да работят повече, да изглеждат винаги добре, но това е наша вина като цяло, защото сме себични към себе си. Винаги искаме да сме над някоя друга жена, да сме по-добре облечените, по-добре изглеждащите с 5 тона грим и още 5 тона зидария около себе си. Ако жената е естествена и се показва такава каквато е всичко ще изглежда по друг начин. Съжалявам, че 21-ви век е векът в който искаш да приличаш на фолк певица, искаш да имаш милионите на някой известен и за това си готов да спиш с който трябва за да успееш, унищожавайки душата си заради тези нищожни безсмислени мечти.
    Аз искам да се противопоставя на системата, която иска да ни превърне в изкуствени хора, искам светът да бъде пълен с осъзнати духовни хора, където ще има мир, всеки ще помага на другия и ще живеем щастливо. - (пълна мечтателка)

    ReplyDelete