2013/10/23

Home is where the heart is, but mine is into too many pieces


Понякога се чувствам сякаш в мен живеят десетки различни личности. И понякога това е вълнуващо и интересно. Но по-често е объркващо и сложно, и ужасно изморително.
Напоследък ми се налага да мисля за бъдещето. Какво искам да правя с живота си, какво искам да уча, с какво искам да се занимавам и къде. И колкото повече мисля, толкова повече имам чувството, че съм пръсната по целия свят. Че не принадлежа на никой град, на никоя улица, на никое сънено балконче. Аз просто искам да съм навсякъде.
Да, ако има нещо, което да обединява многобройните ми пъстроцветни личности, то е желанието да имаме всичко. Да учим всичко, да живеем навсякъде, да излизаме всяка вечер, да обиколим целия свят, ама ако може и едновременно с това да изпитаме радостта от семейството, децата, удовлетворителната професия, уютния дом и всичко, обвързано с тях.
Постоянно съм разкъсвана между желанието си, да се разпилея по света, и желанието си, да се съхраня цяла и непокътната. И ако може, да имам хиляда години, за да опитам от всичко и да бъда докрай всяка от мен.
И не знам дали накрая ще свърша удавена във ваната с празна кутийка от хапчета на пода, след кратък и неспокоен живот, или стара и сбръчкана, заобиколена от внуци; дали ще се саморазруша в своето объркване, или ще успея да живея с него и да постигна равновесие в себе си. И ме плаши това, че ме влече към първото повече...

No comments:

Post a Comment