2013/10/07

Happiness


Боли от щастие по краищата на душата ми. Колко пъти съм падала от високо... а ти си много, много високо. Ти си високото на най-щастливото ми задушаващо предоргазмено, отровносладко, замайващоалкохолно, предсмъртно-делириумно състояние. Главата ми е празна. Само щастие и страх. Страх и щастие.
Когато съм щастлива, не мога да пиша. Не мога да мисля. Почти не мога да спя... Трудно се спи без ръцете ти около тялото ми. Дъха ти във врата ми. Целувките ти по лицето ми. Пръстите ти, сплетени с моите. Парфюма ти, оставащ по мен. Щастие.
За пръв път имам такова доверие на някого. За пръв път не е просто химия и пеперуди. За пръв път се чувствам толкова комфортно, толкова себе си, толкова непресторена, толкова гола, толкова твоя. И същевременно толкова уплашена. Че щастието ми е стъклена фигурка. И всяка от нас би могла да я счупи във всеки момент. От невнимание. От твърде много непрестореност.
Страх ме е, че ме виждаш. С дрехи и без дрехи, с грим и без грим, с преструвки и без преструвки, с поза и без поза, със стени и без стени, с всичко и без него. Страх ме е, че ти позволявам. Не знам дали е добре да го правя. Не знам дали няма да те уморя, отегча или уплаша. Някои части от мен са твърде тъмни. Нелицеприятни. Болящи.
Страх ме е от мислите, които ми минават. От желанието да те задържа. От желанието да си позволя да те обичам. Да ми станеш дори по-близка. И не само роклята, а кожата да си сваля пред теб. Да те допусна толкова до себе си, колкото никоя не е била.
Страх ме е, че точно така ще те прогоня.

No comments:

Post a Comment