2013/10/15

Mhm

 
Преглеждам стари неща в блога си и се смея. Попадам изведнъж на това: "И не ми пука дали ще е чела "Престъпление и наказание". Стига да може да чете мен." ...и се смея. С глас.
Чела го е. Тя чете Достоевски... и мен. Така добре, че може да ме върти на малкото си пръстче.
Трапчинката на дясната й буза идеално допълва моята на лявата.
Разстоянията между пръстите й са направени за моите пръсти.
Извивката на рамото й е направена, за да заравям лице в нея.
Лудостта й перфектно си пасва с моята.
Тя винаги е топла, когато ми е студено.
Ръцете й са любимото ми място за заспиване.
И ми липсва. Всеки ден. Постоянно.
Дори когато сме се разделили
само
преди
пет
минути... 



No comments:

Post a Comment