2013/09/22

Фаза

Уморена съм от това, да съм тъжна. Уморена съм от това, да съм уморена.
В дадени моменти понякога съм добре. Всичко е наред. И после вече не е.
Не е самота. Просто ми е тихо и... празно. Изцеждащо празно.
Уморена съм от това, да си чувам мислите. Уморена съм от това, да бъда в главата си. Толкова е натоварващо, толкова съм си шумна и обсебваща. Не мога да се понасям.
Уморена съм от хората. От ежедневните контакти с тях. Дори от приятните.
Отчаяна съм от хората. От нежеланието и неспособността им да проникнат във вътрешния ми свят и да ме допуснат до своя... и там да видя нещо, което си струва. От собствената си неспособност да ги допусна, да ги почувствам близо.
Тя вярва, че любовта като с магия ще поправи всичко, ще я излекува и залепи. Но аз знам, че няма да намеря спасение там.

2 comments:

  1. Хей, номинирах те за Versatile Blogger Award :) http://la-foienvous.blogspot.com/2013/09/tag-versatile-blogger-award.html

    Поздрави!

    ReplyDelete
    Replies
    1. О, поласкана съм, определено ще погледна за какво става въпрос : ))) Съжалявам обаче, че така късно реагирам...

      Delete