2013/09/28

All messed up

 
Криза на ценностите. Май така му се викаше.
Губя почва под краката си. За втори път не знам коя съм.
Аз съм заспалата в кулата и те чакам. "Те" е условно местоимение в моя замък, заобиколен от бодливия плет на страховете ми, че те няма и на страховете ми, че те има. И ти трябва да минеш през него, а после да ме събудиш с целувка.
Аз съм задавилата се с ябълка в прозрачния ковчег от параноя. И в ябълката имаше знание, което не исках да получавам. Ти трябва само да извадиш парченцето, заседнало в гърлото.
Аз съм притежателката на стъклената пантофка, забравена на стълбите към душата ти. Опитах се да надникна, но се уплаших, че ще ми позволиш, и избягах. Сега ме търси по пантофката - има хиляда принцеси, носещи 36 номер, и от тях само една съм аз - ходеща боса.
Аз съм онази, дето подава вретеното. Удобно глуха за забраната на вретена в кралството. Чакам те да се убодеш на него и да засънуваш някакви бодливи плети и неидващи следстогодишни целувки, които няма да те събудят.
Аз съм онази, дето подава отровната ябълка. Натъпкана с неискано знание, което ще те задави. Ще се задушаваш в ковчега и никой няма да забележи. Ще чакаш някой да извади парченцето, но те не знаят, че е там. Те те гледат и те виждат мъртва.
Аз съм онази, дето първа пробва пантофката. Бях готова на всичко, да я обуя. След себе си оставям дири кръв по стълбите към душата, в която ти не посмя да надникнеш. Ще вляза на пръсти, а после ще я стъпча със собствените ти пантофки, ще ги събуя на прага и ще изляза боса от там.
Загубих се в цялата тази приказна суматоха. Вече не знам коя съм и къде съм си загубила панфоките, къде съм си оставила метлата...
Не, не вярвам, че любовта ще ме спаси. Не ми е достатъчно вече някой да поиска да ми убие драконите.
Сега искам някой да поиска да ми позволи да се влюбя. Сега искам да мога да обичам някой друг освен себе си.
И вярвам, че това ще ме спаси. 


  

4 comments:

  1. Перфектност... Няма нужда от думи, стоя до 2 ч само, за да го прочета до края.

    ReplyDelete