2013/09/28

Ah you...


Колко само си хубава, когато те нямам. И колко по-хубава те прави самият факт, че те нямам. Почти успях да се самонавия, че съм влюбена в теб.
А аз съм като детенце с играчка. Докато стоиш на витрината, ще си прекрасна и желана. Ако те подържа в ръцете си, ще ми омръзнеш бързо.
Освен ако... освен ако не успееш да ме убедиш, че точно ти ми трябваш. Че някак си ми нужна. Освен ако не ми покажеш уродливи части от душата си. Малки скрити неравности. Дупки от проядено. Неща, в които си струва да се влюбя. Неща, които си струва да поискам да разбера.
Знам, че криеш нещо, което ще поискам да видя. Затова си втълпявам, че съм влюбена в теб. Но ако разбера какво е, ако ме допуснеш до себе си... вече няма да има нужда да си втълпявам.
Позволи ми да се влюбя в теб.
Обещавам да ти върна жеста.  

No comments:

Post a Comment