2013/09/29

So, so much

Толкова истинска
...
Невинна и приказна
като вятър в далечни гори
На този ден преди една година всичко беше толкова различно. Помня, че грееше слънце, беше жега, аз се готвех да изляза от нас по къс ръкав. Говорех с теб по телефона. Ти искаше да се видим. Зарадва се, че ти се обаждам. Така ми се стори. Усмихваше се, усещах го в гласа ти. Не говорихме дълго, но ми беше достатъчно. Само да те чуя. Малко уморена, но щастлива. Щастието ти беше всичко за мен.
А виж ме сега. Вълнувам се единствено от себе си. Самоизяждам се в егоизма си.
Ти беше светлината в живота ми. Когато те обичах, обичах всичко. Обичах целия отвратителен свят, защото ти съществуваш в него. И виждах толкова много красота навсякъде, че не можех да повярвам на късмета си да те познавам - теб, източникът и причината за цялата тази красота.
А днес не виждам нищо. Нито в себе си, нито в хората. И страдам като пословичния лирически герой по загубената красота и загубения идеал. По загубената теб. По пиедестала ти, който никоя не успя да заеме. Може би в крайна сметка няма друга. Друга като теб - светлина, красота, доброта и святост. Или аз поставих ореола около главата ти? Венецът от тръни, короната на кралица.
Знам само, че ти ме правеше по-добра. По-мен от мен. Завинаги ще ми липсва чувството за невинност, което изгубих, губейки теб. Завинаги ще ми липсва тази, която бях, защото те обичах. Добра и светла. Невинна и приказна. Неогорчена, незасегната, несломена от живота.
Завинаги ще ми липсва надеждата, която ми носеше. За някакъв загубено-открит рай някъде там, на връхчетата на твоите мигли.
Светлина. 

2013/09/28

All messed up

 
Криза на ценностите. Май така му се викаше.
Губя почва под краката си. За втори път не знам коя съм.
Аз съм заспалата в кулата и те чакам. "Те" е условно местоимение в моя замък, заобиколен от бодливия плет на страховете ми, че те няма и на страховете ми, че те има. И ти трябва да минеш през него, а после да ме събудиш с целувка.
Аз съм задавилата се с ябълка в прозрачния ковчег от параноя. И в ябълката имаше знание, което не исках да получавам. Ти трябва само да извадиш парченцето, заседнало в гърлото.
Аз съм притежателката на стъклената пантофка, забравена на стълбите към душата ти. Опитах се да надникна, но се уплаших, че ще ми позволиш, и избягах. Сега ме търси по пантофката - има хиляда принцеси, носещи 36 номер, и от тях само една съм аз - ходеща боса.
Аз съм онази, дето подава вретеното. Удобно глуха за забраната на вретена в кралството. Чакам те да се убодеш на него и да засънуваш някакви бодливи плети и неидващи следстогодишни целувки, които няма да те събудят.
Аз съм онази, дето подава отровната ябълка. Натъпкана с неискано знание, което ще те задави. Ще се задушаваш в ковчега и никой няма да забележи. Ще чакаш някой да извади парченцето, но те не знаят, че е там. Те те гледат и те виждат мъртва.
Аз съм онази, дето първа пробва пантофката. Бях готова на всичко, да я обуя. След себе си оставям дири кръв по стълбите към душата, в която ти не посмя да надникнеш. Ще вляза на пръсти, а после ще я стъпча със собствените ти пантофки, ще ги събуя на прага и ще изляза боса от там.
Загубих се в цялата тази приказна суматоха. Вече не знам коя съм и къде съм си загубила панфоките, къде съм си оставила метлата...
Не, не вярвам, че любовта ще ме спаси. Не ми е достатъчно вече някой да поиска да ми убие драконите.
Сега искам някой да поиска да ми позволи да се влюбя. Сега искам да мога да обичам някой друг освен себе си.
И вярвам, че това ще ме спаси. 


  

Ah you...

 
You devilish little  thing
Колко само си хубава, когато те нямам. И колко по-хубава те прави самият факт, че те нямам. Почти успях да се самонавия, че съм влюбена в теб.
А аз съм като детенце с играчка. Докато стоиш на витрината, ще си прекрасна и желана. Ако те подържа в ръцете си, ще ми омръзнеш бързо.
Освен ако... освен ако не успееш да ме убедиш, че точно ти ми трябваш. Че някак си ми нужна. Освен ако не ми покажеш уродливи части от душата си. Малки скрити неравности. Дупки от проядено. Неща, в които си струва да се влюбя. Неща, които си струва да поискам да разбера.
Знам, че криеш нещо, което ще поискам да видя. Затова си втълпявам, че съм влюбена в теб. Но ако разбера какво е, ако ме допуснеш до себе си... вече няма да има нужда да си втълпявам.
Позволи ми да се влюбя в теб.
Обещавам да ти върна жеста.  

2013/09/26

Versatile Blogger Award

Покрай всичко щураво и хаотично, дето ми се случва тия дни, наскоро разбрах, че съм номинирана за Vesatile Blogger Award от Honey P, която, да си призная, редовно стоуквам, откакто намерих блога й. Honey, благодаря ти! Единствената причина, (освен огромната ми суета) да продължавам до водя блог, сте вие, които го четете и намирате по нещо от себе си в преживяванията ми.
 
И така. Правилата са:
1. Благодарите на човека, който ви е номинирал
2. Включвате линк към блога му
3. Избирате 15 блога/блогъра, които номинирате за Versatile Blogger Award
4. Изброявате 7 факта за себе си
 
Петнайсетте блога, които напоследък редовно следя...
 
Just another dream chaser
 
 
 
А сега седемте факта за мен, които по всяка вероятност вече знаете:
 
1. Най-страшна ми е умората. По-страшна ми е от тъгата, защото е по-тежка от нея. Тази, дълбоката, емоционална, психическа и духовна умора, когато се чувстваш напълно изчерпана.
 
2. Щастлива ме правят разни малки неща - топло капучино с амарето и цигара, слънчеви есенни дни, събиране на кестени в парка, гореща вана с много пяна, сутрешни палачинки с Нутела и боровинков чийзкейк в неделя следобед, коктейли с приятелки в петък вечер, билярд/джаги и бира след училище, театрална постановка, която ме трогва до сълзи, книга, в която да се изгубя, случаен спомен от детството, дълги среднощни разговори, осъмване по улиците...
 
3. Аз съм безпардонна кифла. Дай ми гримчета, парцалки и токчета на мен. Обаче много мразя да ме съдят по външния вид. Това, че съм отделила време да се "наглася", не значи нито, че съм куха лейка без грам оригинална мисъл, нито, че си търся "нещо".  
 
4. Неподредена съм. Хаотична. Стаята ми е много приятна и уютна, когато реша да я подредя, но през останалото време е някакъв ужас. Надявам се, че когато си имам собствено място, ще започна да отделям повече време за разтребване, но някак си не го вярвам...
 
5. Обичам да си пиша бележки на разни хвърчащи листчета... бюрото ми е пълно с тях.
 
6. Сантиментална съм.
 
7. Думите са носещите колони на моя свят. Всичко в мен е изградено от слово и без него бих рухнала. Обичам думите, игрите на думи, начина, по който различните хора ги произнасят, бих могла да се влюбя в подредбата на думи в нечие изречение...

2013/09/22

Фаза

Уморена съм от това, да съм тъжна. Уморена съм от това, да съм уморена.
В дадени моменти понякога съм добре. Всичко е наред. И после вече не е.
Не е самота. Просто ми е тихо и... празно. Изцеждащо празно.
Уморена съм от това, да си чувам мислите. Уморена съм от това, да бъда в главата си. Толкова е натоварващо, толкова съм си шумна и обсебваща. Не мога да се понасям.
Уморена съм от хората. От ежедневните контакти с тях. Дори от приятните.
Отчаяна съм от хората. От нежеланието и неспособността им да проникнат във вътрешния ми свят и да ме допуснат до своя... и там да видя нещо, което си струва. От собствената си неспособност да ги допусна, да ги почувствам близо.
Тя вярва, че любовта като с магия ще поправи всичко, ще я излекува и залепи. Но аз знам, че няма да намеря спасение там.