2013/05/24

Maybe I've already met her...

Искам жена с разрушена душа. Уродлива и неспасяема. Искам жена с очи като прозорци, в които прозира фалшива невинност. Искам жена с разбито и уморено сърце. С тяло на пепел. С грозни ужасни пороци. С деструктивни обсебващи мисли. С неподредени думи, разхвърляни жестове. С усмивка, която убива. С целувки, които правят рани по кожата. С пръсти, оставящи белези. Искам жена, която мрази света. Пълна с ненавист към хората. Пълна с отвращение към живота. Отегчена, огорчена, смалена до капчица кръв. И по-голяма от всичко.
Искам жена, след която от мене нищо да не остане. Искам да ме превърне в угарки. Искам да ме удави във ваната. Искам да ме съсипе напълно.
Искам жена, от която да мразя живота си.
Искам жена, въплъщаваща в себе си целия смисъл на всичко. Такава, която те кара да виждаш вселенския замисъл във очите й. Жена, която мирише на несбъднатост и обреченост, и на смърт, и на край, и на отвъдност. Жена, която да прати душата ми в ада.
И искам да я имам до най-малката градивна частица на съществото й. Да вкарам ръка в гръдния й кош, да стисна сърцето й и да го изтръгна.