2013/02/23

Само да не парадират...

Не мислех да засягам такива теми тук, но в последните няколко дни просто ми кипна.
Какво значи "аз съм много толерантен/на, ама само да не ми навират ориентацията си в лицето"?! Наистина питам, защото не мога да си обясня кое се възприема като "навиране в лицето". Може би това, да споменеш, че си имаш половинка? Или да се държиш за ръка с въпросната половинка? Или да кажеш на глас името на човека, когото обичаш? Или да искаш да се ожениш за този човек? Да създадете семейство? Знам ли, може би дори да извършите немислимото - да си споделяте сметката за тока, че и наема, че и децата!
О, чакай... това хетеросексуалните не го ли правят? Защото съм останала с впечатлението, че доста често се случва. Примерно учителите ми понякога говорят за семействата си. Имах една учителка по английски, която споменаваше мъжа си от време на време в час и на никого не му се струваше странно. Но, виж, ако говореше за жена си, това вече щеше да е парадиране. В интернет е пълно със статии от рода на "Кейти Пери се развежда с мъжа си" и никой не коментира, но под статии тип "На Елтън Джон му се роди второ дете" е пълно с негативни коментари. Ама то това е, защото българинът винаги е прав. Той най-добре знае кое е нормално и кое не е. Не че се е информирал особено по въпроса, достатъчно е, че "Църквата казва еди-какво си". Нищо, че през останалото време се държи като безбожник, стане ли дума за гейовете, винаги намесва Бог...
И секса, разбира се. С-Е-К-С-А!!! `Щото не е важно кой кого обича, но е важно как точно се чукат. И това предизвиква отвращение в хетеросексуалния българин, `щото е гнуснооо. А някой мен пита ли ме дали ми е гнусно, като Пенчо и Малинка се ебат с дрехите в градския транспорт?!
Виж какво, хетеросексуални българино, сексът е следствие от това, което наистина е важно в случая. Любовта. Сексът е само израз на тази любов и с него не се изчерпва една връзка. Но предвид подменените ти ценности и промития от чалга мозък, хич не се и учудвам, че само секс ти е в главата. Но кажи ми, след като толкова те отвращава сексът между двама мъже, защо ти е толкова кеф да шибаш жена си в гъза?! И защо толкоз много държиш някаква руса цицореста какичка да ти го лапа?! Или не ти харесва, като говоря така вулгарно за сексуалните ти практики? Може би защото ти звучи грубо и пошло? Тогава защо си позволяваш ти да говориш така за секса между двама души? Ти си този, който го прави да звучи пошло. Ти си този, който го прави да звучи грозно. Ти си този, който го прави да звучи извратено.
Няма нищо извратено, грозно, пошло или нередно в това да правиш секс с човека, когото обичаш. Но има нещо много грозно и нередно в това да мразиш някого толкова разпалено и да сипеш обиди по негов адрес само защото се влюбва в хора от собствения си пол и представи си, прави любов с тези хора. Защото, каквото и да казваш, сексът между двама души, които се обичат, се нарича "правене на любов". Иначе... и твоето не звучи особено прекрасно, нали?
Така че, не, мерси, аз лично нямам нужда от ничия псевдотолерантност. И смятам да продължавам да "парадирам", смятам да продължавам да бъда тази, която съм съвсем, явно и безпардонно. Да се боря за правото си един ден да мога да бъда съпруга, вместо да съм никаква на човека, когото обичам, с когото смятам да изживея живота си, с когото си плащам тока (като всеки един "нормален" в тая държава), с когото деля и тревогите, и радостите, и времето, и пространството, и хубавото, и лошото, и приборите в къщата, и и къща, и да, леглото си. Да се боря за правото си един ден децата ми да не са копелета. Да се боря за правото да държа за ръка половинката си, без да се страхувам. Изобщо... да се боря за правото си да живея всеки ден, без разни хора (индиректно, разбира се, и по възможно най-милия начин) да ми казват, че съм ненормална. На теб, хетеросексуални българино, кога ти се е налагало да се бориш за тези права?!


2013/02/13

Letters I've written, never meaning to send

Мога ли да напиша поема само от "обичам те" и "те мразя", и "аз не знам кое повече"... не, "май не мога". Защото толкова те обичам... ееей толкоз много, от тук до Полярната звезда и обратно, после до Голямата мечка, до съзвездието на зодиакалния ти знак, до съзвездието Не-разбирам-нищо-от-астрология, после навътре до отровения ми бял дроб и до твоя, но най-вече до онези мехурчета, дето почваха с "а...", до малките капилярчета, които ежедневно се пръскат, като плача за някакви глупости, а най-много - за теб, и до кожните клетки, в които искам да те запечатам цялата. Но мразя учтивите ти усмивки по навик и небрежните ти поздрави, и изобщо цялата ти тъпа учтивост и небрежност, и тези глупави поздрави, дето ни губят времето. Хич не ща никаква там учтивост от теб и небрежност, още по-малко пък небрежност, най-малко това. Предпочитам да ме посрещаш намръщена, защото ти е кофти ден, или с разкривено от мисли лице и вместо поздрав, да ме дръпнеш за косата, да ме ощипеш или да се развикаш за някакви несъществености, а най-добре да ме целунеш зловещо, сякаш ей сега ще умрем. И заради такива дребни неща те мразя - глупавите ти учтивости и това, че се усмихваш по навик, и тия проклети поздрави... как веднъж вместо поздрав не ме целуна толкова отчаяно, като че ли ме виждаш за пръв и последен път.
Когато си до връхчетата на миглите в конформизъм, лъжи ме, че се бунтуваш, а когато ти е писнало от шаблони, накарай ме да повярвам, че спазваш традициите. Ама моите традиции, онези, глупавите, с Бъдни вечер и деветте ястия, от които ние сами сме направили само питката, и трите ни ужасни деца, дето не сме правили сами, а те наистина са ужасни - малкият постоянно говори, ти си го научила така, дъщеря ни пак плаче, и двете не знаем защо, а големият ни син не ще да учи и врещи, че не искал да пише домашни... и ние толкова ги обичаме, тези изчадия. Както аз те обичам, изчадие. И искам три ужасни деца с теб, дето все вдигат врява, и семейни празници с някакви си там питки, и когато имаме всичко това и съвсем ни се повдига от тая прекрасна скучна идилия, искам да ме целунеш толкова болезнено, сякаш ей сега ще умрем, и последното, което усетя, да е ужасът, че това ни е наистина последната целувка.