2013/11/19

Who the fuck is Alice?!


Въпроси на които (вече) нямам отговор:
-Коя съм?
-Какво искам?
-Какво ме прави щастлива?
-Какво да правя с живота си?
Или, да перифразирам Алиса, преди година знаех коя съм, но от тогава съм се променила няколко пъти.
И вече не искам същите неща. Не ме правят щастлива същите неща. Не се нуждая от същите хора. Нямам същите приоритети. Нямам същите мечти.
В момента съм в точка нулева. Нямам представа коя съм и тепърва предстои да открия. Не знам какво искам от живота си, не знам какво да правя. Не знам за какво си мечтая. За какво си мечтае този нов човек, в когото съм се превърнала. Какво би направило новата "мен" щастлива.
И това не ме депресира. Просто е дразнещо.
Подранила криза на средната възраст? Криза на ценностите, екзистенциална криза..? Криза от скука? Пълна липса на мотивация. На желание за нещо. За каквото и да е. Едновременно не искам нищо и искам всичко. И отново да перифразирам известен цитат, когато не знаеш къде искаш да стигнеш, няма значение по кой път ще поемеш. А аз наистина не знам къде искам да стигна. И по-лошото е, че в момента ми е безразлично.

2013/11/10

Inspiration

Преди доста време, може би вече повече от година, намерих сайта на едно 20 и няколко годишно момиче от Франция, което се занимава с мода и... общо взето непрекъснато пътува по света. Прави невероятни фотосесии както на местата, които посещава, така и на дрехите, с които е облечена.
Добре, това прозвуча леко повърхностно...
Мисълта ми е, че мацката е много вдъхновяваща. Искам животът ми е да е пътувания, музика, изкуство, литература, любов и приключения. И всъщност сега осъзнавам, че това е и въпрос на късмет, не само на желание и мотивация.
Но както и да е. Това е сайтът й. Забелязвате ли приликата в имената?

2013/11/09

Obsessions

Имам нови мании. Добре дошли в света на безсънието ми...

1. Сериал: The Originals. Нищо общо с Дневниците. По-интересен, по-грабващ, по-въздействаща атмосфера, по-готина музика... плюс Джоузеф Морган, за когото бих обърнала резбата.

2. Музика: Arctic Monkeys. Буквално не мога да спра да ги слушам. Ако никога не си ги чувал, като за начало препоръчвам Do I Wanna Know, Do Me a Favour, R U Mine, I Bet That You Look Good on the Dance Floor.

3. Мода: Малка червена кадифена рокля.

 
 
4. Четиво: разказите на Вазов. За съжаление... Просто се налага, иначе щях да си чета нещо за удоволствие. Примерно щях да си довърша "Идиот" на Достоевски.
 
5. Не мога да се отделя от: tumblr. Аз съм феята в големия град. Който понякога съвсем не ми се струва толкова голям и имам нужда от нов - по-шумен, по-оживен, по-голям, по-лесен за изгубване.  
 
6. Маниакална мисъл: Какво, по дяволите, ще правя с живота си?! Вече даже нямам представа какво искам и какво би ми донесло щастие...


2013/10/30

I'm sorry for the edges


Такава съм. Ръбата. Истерична. И свръхемоционална. Лигавя се. Държа се детински понякога. Приемам нещата прекалено навътре. Когато ми пука. И не съжалявам. За скъсаните нерви, за сълзите, за безсънните нощи. Защото за мен си заслужава. Защото аз съм такава. И няма да се променя. И не искам да се променям.
Сега повече от всякога стоя зад думите си. Чувствам се уютно в кожата си. Чувствам се добре на мястото си. Харесвам се такава, каквато съм. И няма да се променя за никого. Защото преди всичко, преди която и да е жена на този свят, обичам себе си. И имам себе си. Само и единствено себе си.
Всяка друга може да си отиде. Вратата е отворена по всяко време и аз не задържам никого. Но от себе си няма да си отида. Всичко, което съм, е всичко, което притежавам. И няма да се откажа от него.
Ще продължавам да плача за глупости. И да приемам нещата навътре. И да съм наивна. Да давам сърцето си на хора, които знам, че ще ме наранят. Защото си струва, затова. Защото болката също е част от живота. Не можеш да имаш само хубавото. И не искам да имам само хубавото. Не мога да бъда щастлива, ако не съм нещастна понякога.
Защото пълноценният живот е пълният живот. И аз няма да се откажа от нито един негов аспект, от нито едно нещо, което прави живота пълен.
Когато си момиче, е различно. Подценяват те и вечно трябва да се доказваш. Критикуват те и вечно трябва да се стремеш към някакво имагинерно съвършенство. Но аз се отказвам от това. От идеята да бъда съвършена, от нуждата да се доказвам пред някого. Не можеш да загубиш играта, ако откажеш да участваш в нея. А аз не искам да играя тази игра. Отказвам да бъда част от системата.
Ако някой иска да му доказвам стойността си, няма място в живота ми. Ако някой не може да ме приеме несъвършена, е свободен да си върви.
Аз харесвам себе си и решенията си и не смятам, че трябва постоянно да се стремя към непостижимия идеал за съвършенство. Но явно във времето и обществото, в които живеем, това все още се смята за радикално, революционно. Понеже всички те учат да се мразиш, за да могат после да ти пробутат методите си за подобрение и да те моделират по установения калъп.
Но аз отказвам да участвам това. Да харесваш и уважаваш себе си е сила. Най-голямата сила, която една жена може да притежава.

2013/10/23

Home is where the heart is, but mine is into too many pieces


Понякога се чувствам сякаш в мен живеят десетки различни личности. И понякога това е вълнуващо и интересно. Но по-често е объркващо и сложно, и ужасно изморително.
Напоследък ми се налага да мисля за бъдещето. Какво искам да правя с живота си, какво искам да уча, с какво искам да се занимавам и къде. И колкото повече мисля, толкова повече имам чувството, че съм пръсната по целия свят. Че не принадлежа на никой град, на никоя улица, на никое сънено балконче. Аз просто искам да съм навсякъде.
Да, ако има нещо, което да обединява многобройните ми пъстроцветни личности, то е желанието да имаме всичко. Да учим всичко, да живеем навсякъде, да излизаме всяка вечер, да обиколим целия свят, ама ако може и едновременно с това да изпитаме радостта от семейството, децата, удовлетворителната професия, уютния дом и всичко, обвързано с тях.
Постоянно съм разкъсвана между желанието си, да се разпилея по света, и желанието си, да се съхраня цяла и непокътната. И ако може, да имам хиляда години, за да опитам от всичко и да бъда докрай всяка от мен.
И не знам дали накрая ще свърша удавена във ваната с празна кутийка от хапчета на пода, след кратък и неспокоен живот, или стара и сбръчкана, заобиколена от внуци; дали ще се саморазруша в своето объркване, или ще успея да живея с него и да постигна равновесие в себе си. И ме плаши това, че ме влече към първото повече...

2013/10/20

The girl with the patriarchal worldview


 
Понякога съм точно такова момиче. И мисля, че няма да ти хареса.
Аз обичам избелели тапети на цветя.
Кухненски шкафове с напукана синя боя.
И червени кадифени дивани.
И си представям как по тях ще подскачат три чифта бели чорапки.
За мен щастието е слънчева неделна утрин и аромат на топли палачинки.
Детски смях, писъци, кикот.
Целувка с още неизмити зъби.
Аз искам цветя в двора и окосена трева, по която да ходя сутрин боса.
Светлина от нощна лампа, докато чета вечер в леглото.
Ръка около кръста си, когато заспивам.
Сутрешно кафе по нощница и сънени целувки преди работа.
Да правя пайове и да помагам с домашните.
Да простирам вън, на опънати в двора въжета.
Да варя следобедното кафе в джезве, а после да гледам на съседката,
докато децата играят навън.
Да те посрещам уморена вечер, с ролки в косата си.
Да заспивам до теб на дивана пред късните новини.
И картички за осми март.
Да ме наричат "мама".
Да плета плитки и да промивам ожулени колена.
Да чета приказки вечер.
Да пускам хвърчила.
Да рисувам по балони.
Да правя сапунени мехурчета.
Да ти кърпя ризите. Да ти кърпя платната. Да ти кърпя душата. 
...И слънчеви дни, и тихи следобеди, и домашен уют с аромат на сладкиши,
и спокойствие, и усещане за дом, за семейство, за корени,
и любов, и рутина, и една такава прекрасна скука,
и липса на суета, на събитийност,
и просто щастие,
просто мир,
просто ние
заедно
създаващи
нещо
което
да
бъде
завинаги.

2013/10/15

Mhm

 
Преглеждам стари неща в блога си и се смея. Попадам изведнъж на това: "И не ми пука дали ще е чела "Престъпление и наказание". Стига да може да чете мен." ...и се смея. С глас.
Чела го е. Тя чете Достоевски... и мен. Така добре, че може да ме върти на малкото си пръстче.
Трапчинката на дясната й буза идеално допълва моята на лявата.
Разстоянията между пръстите й са направени за моите пръсти.
Извивката на рамото й е направена, за да заравям лице в нея.
Лудостта й перфектно си пасва с моята.
Тя винаги е топла, когато ми е студено.
Ръцете й са любимото ми място за заспиване.
И ми липсва. Всеки ден. Постоянно.
Дори когато сме се разделили
само
преди
пет
минути... 



2013/10/09

Fall

 
Есента винаги ми носи спомени. Но тази година не е просто носталгия. Тази година в спомените ми се е просмукала тъга. По детството, безгрижието, безвремието, по теб - дишаща и усмихната. Никога не съм си представяла, че някога няма да те има. И няма да мога да ти звънна. Да излезем в парка. Да запалим цигара. Да се смеем на глупости. Да ти кажа колко съм щастлива.
А аз съм невъзможно щастлива. Имам чувството, че животът ми е някакъв пъзел и едно по едно парченцата се подреждат. И всичко ми става ясно. И все повече ми харесва тук. И се чувствам все по-комфортно да си тръгна, ако поискам.
Изведнъж просто се чувствам свободна.
Толкова много се е променило за една година. И аз вече съвсем не съм същата. И това все повече ми харесва. По-автентична съм. По себе си. По-смела. Все по-малко ми липсва онази, която бях. Все повече харесвам решенията си. Все повече ценя хората в живота си. Все по-малко ми липсват онези, които са си тръгнали. Все по-лесно ми е да се сбогувам с представата за тази, която трябва да бъда, с угризенията и страховете, с колебанията, със съмненията. 
Обичам есента. Обичам колко е амбивалентна. Есента е едновременно мъгливи опушени хладни утрини и шарени слънчеви следобеди, в които светлината се процежда през пожълтелите листа на дърветата. Като мен. Носталгия и радост. Тъга и уют.
Уют. Точно така. Уютно ми е. В кожата ми, в живота ми, в пътя, по който вървя, в приятелствата ми, във връзката ми, в прегръдките й, в изборите ми... в главата ми. За пръв път от много време се чувствам уютно в главата си.
Всичко е някак си подредено и ясно. Крайностите в мен са смекчени от хармоничната подреденост и равномерния ритъм на живота ми. Дори скитническите ми състояния вече не са ексцесия, а перфектно малко парченце в общата картина, в подреждащия се пъзел.
И ми харесва. Ужасно много.
Обичам есента.
 
Само ти винаги ще липсваш по прашните софийски улици.
 

2013/10/07

Happiness


Боли от щастие по краищата на душата ми. Колко пъти съм падала от високо... а ти си много, много високо. Ти си високото на най-щастливото ми задушаващо предоргазмено, отровносладко, замайващоалкохолно, предсмъртно-делириумно състояние. Главата ми е празна. Само щастие и страх. Страх и щастие.
Когато съм щастлива, не мога да пиша. Не мога да мисля. Почти не мога да спя... Трудно се спи без ръцете ти около тялото ми. Дъха ти във врата ми. Целувките ти по лицето ми. Пръстите ти, сплетени с моите. Парфюма ти, оставащ по мен. Щастие.
За пръв път имам такова доверие на някого. За пръв път не е просто химия и пеперуди. За пръв път се чувствам толкова комфортно, толкова себе си, толкова непресторена, толкова гола, толкова твоя. И същевременно толкова уплашена. Че щастието ми е стъклена фигурка. И всяка от нас би могла да я счупи във всеки момент. От невнимание. От твърде много непрестореност.
Страх ме е, че ме виждаш. С дрехи и без дрехи, с грим и без грим, с преструвки и без преструвки, с поза и без поза, със стени и без стени, с всичко и без него. Страх ме е, че ти позволявам. Не знам дали е добре да го правя. Не знам дали няма да те уморя, отегча или уплаша. Някои части от мен са твърде тъмни. Нелицеприятни. Болящи.
Страх ме е от мислите, които ми минават. От желанието да те задържа. От желанието да си позволя да те обичам. Да ми станеш дори по-близка. И не само роклята, а кожата да си сваля пред теб. Да те допусна толкова до себе си, колкото никоя не е била.
Страх ме е, че точно така ще те прогоня.

2013/09/28

All messed up

 
Криза на ценностите. Май така му се викаше.
Губя почва под краката си. За втори път не знам коя съм.
Аз съм заспалата в кулата и те чакам. "Те" е условно местоимение в моя замък, заобиколен от бодливия плет на страховете ми, че те няма и на страховете ми, че те има. И ти трябва да минеш през него, а после да ме събудиш с целувка.
Аз съм задавилата се с ябълка в прозрачния ковчег от параноя. И в ябълката имаше знание, което не исках да получавам. Ти трябва само да извадиш парченцето, заседнало в гърлото.
Аз съм притежателката на стъклената пантофка, забравена на стълбите към душата ти. Опитах се да надникна, но се уплаших, че ще ми позволиш, и избягах. Сега ме търси по пантофката - има хиляда принцеси, носещи 36 номер, и от тях само една съм аз - ходеща боса.
Аз съм онази, дето подава вретеното. Удобно глуха за забраната на вретена в кралството. Чакам те да се убодеш на него и да засънуваш някакви бодливи плети и неидващи следстогодишни целувки, които няма да те събудят.
Аз съм онази, дето подава отровната ябълка. Натъпкана с неискано знание, което ще те задави. Ще се задушаваш в ковчега и никой няма да забележи. Ще чакаш някой да извади парченцето, но те не знаят, че е там. Те те гледат и те виждат мъртва.
Аз съм онази, дето първа пробва пантофката. Бях готова на всичко, да я обуя. След себе си оставям дири кръв по стълбите към душата, в която ти не посмя да надникнеш. Ще вляза на пръсти, а после ще я стъпча със собствените ти пантофки, ще ги събуя на прага и ще изляза боса от там.
Загубих се в цялата тази приказна суматоха. Вече не знам коя съм и къде съм си загубила панфоките, къде съм си оставила метлата...
Не, не вярвам, че любовта ще ме спаси. Не ми е достатъчно вече някой да поиска да ми убие драконите.
Сега искам някой да поиска да ми позволи да се влюбя. Сега искам да мога да обичам някой друг освен себе си.
И вярвам, че това ще ме спаси. 


  

Ah you...


Колко само си хубава, когато те нямам. И колко по-хубава те прави самият факт, че те нямам. Почти успях да се самонавия, че съм влюбена в теб.
А аз съм като детенце с играчка. Докато стоиш на витрината, ще си прекрасна и желана. Ако те подържа в ръцете си, ще ми омръзнеш бързо.
Освен ако... освен ако не успееш да ме убедиш, че точно ти ми трябваш. Че някак си ми нужна. Освен ако не ми покажеш уродливи части от душата си. Малки скрити неравности. Дупки от проядено. Неща, в които си струва да се влюбя. Неща, които си струва да поискам да разбера.
Знам, че криеш нещо, което ще поискам да видя. Затова си втълпявам, че съм влюбена в теб. Но ако разбера какво е, ако ме допуснеш до себе си... вече няма да има нужда да си втълпявам.
Позволи ми да се влюбя в теб.
Обещавам да ти върна жеста.  

2013/09/26

Versatile Blogger Award

Покрай всичко щураво и хаотично, дето ми се случва тия дни, наскоро разбрах, че съм номинирана за Vesatile Blogger Award от Honey P, която, да си призная, редовно стоуквам, откакто намерих блога й. Honey, благодаря ти! Единствената причина, (освен огромната ми суета) да продължавам до водя блог, сте вие, които го четете и намирате по нещо от себе си в преживяванията ми.
 
И така. Правилата са:
1. Благодарите на човека, който ви е номинирал
2. Включвате линк към блога му
3. Избирате 15 блога/блогъра, които номинирате за Versatile Blogger Award
4. Изброявате 7 факта за себе си
 
Петнайсетте блога, които напоследък редовно следя...
 
Just another dream chaser
 
 
 
А сега седемте факта за мен, които по всяка вероятност вече знаете:
 
1. Най-страшна ми е умората. По-страшна ми е от тъгата, защото е по-тежка от нея. Тази, дълбоката, емоционална, психическа и духовна умора, когато се чувстваш напълно изчерпана.
 
2. Щастлива ме правят разни малки неща - топло капучино с амарето и цигара, слънчеви есенни дни, събиране на кестени в парка, гореща вана с много пяна, сутрешни палачинки с Нутела и боровинков чийзкейк в неделя следобед, коктейли с приятелки в петък вечер, билярд/джаги и бира след училище, театрална постановка, която ме трогва до сълзи, книга, в която да се изгубя, случаен спомен от детството, дълги среднощни разговори, осъмване по улиците...
 
3. Аз съм безпардонна кифла. Дай ми гримчета, парцалки и токчета на мен. Обаче много мразя да ме съдят по външния вид. Това, че съм отделила време да се "наглася", не значи нито, че съм куха лейка без грам оригинална мисъл, нито, че си търся "нещо".  
 
4. Неподредена съм. Хаотична. Стаята ми е много приятна и уютна, когато реша да я подредя, но през останалото време е някакъв ужас. Надявам се, че когато си имам собствено място, ще започна да отделям повече време за разтребване, но някак си не го вярвам...
 
5. Обичам да си пиша бележки на разни хвърчащи листчета... бюрото ми е пълно с тях.
 
6. Сантиментална съм.
 
7. Думите са носещите колони на моя свят. Всичко в мен е изградено от слово и без него бих рухнала. Обичам думите, игрите на думи, начина, по който различните хора ги произнасят, бих могла да се влюбя в подредбата на думи в нечие изречение...

2013/09/22

Фаза

Уморена съм от това, да съм тъжна. Уморена съм от това, да съм уморена.
В дадени моменти понякога съм добре. Всичко е наред. И после вече не е.
Не е самота. Просто ми е тихо и... празно. Изцеждащо празно.
Уморена съм от това, да си чувам мислите. Уморена съм от това, да бъда в главата си. Толкова е натоварващо, толкова съм си шумна и обсебваща. Не мога да се понасям.
Уморена съм от хората. От ежедневните контакти с тях. Дори от приятните.
Отчаяна съм от хората. От нежеланието и неспособността им да проникнат във вътрешния ми свят и да ме допуснат до своя... и там да видя нещо, което си струва. От собствената си неспособност да ги допусна, да ги почувствам близо.
Тя вярва, че любовта като с магия ще поправи всичко, ще я излекува и залепи. Но аз знам, че няма да намеря спасение там.

2013/06/19

Baby, I'm a sociopath


I think I've got no love left to give. I wish I had. I wish I could love you, you're such a nice girl. You're beautiful, you make me laugh, you got me giggling like a school girl with a crush, you have the sweetest name and the most adorable look on your face. You're even smart and sexy. I like your hands. I want them on my body, I want them pinned against the pillow. But I don't think I could really love you. Your soul, your wounds, your torn apart heart, your tangled thoughts, your pretty words, your ruined body, your ugly messed up self. Like I loved her. Her ugly messed up self, her soul that was sacred to me.
I don't think I could love that other girl either. She's extremely intelligent, destructive, alluring, narcisstic, she is a girl with a presence, a presence that could kill you or save you, if you loved her, a smile that could break you, a fire in her eyes, kerosene in her blood - just my type. And I feel nothing. Nothing at all.
So maybe it's true that I have no love left. Not now, after I loved her. I'm not tired or scared of love. I just have none for you... or her, or her, or that girl over there. I only love myself, I even think I'm in love with myself. She was the only one I was able to love more than I love myself.
And I don't even have a broken heart now. Some pain to remind me I'm still living. It all went away, it gradually disappeared until there was nothing. A huge consuming nothing.
I can't write anymore. I have nothing to write about. I have no one to inspire me like she did.
And all I wanna do is set my house on fire.

2013/05/24

Maybe I've already met her...

Искам жена с разрушена душа. Уродлива и неспасяема. Искам жена с очи като прозорци, в които прозира фалшива невинност. Искам жена с разбито и уморено сърце. С тяло на пепел. С грозни ужасни пороци. С деструктивни обсебващи мисли. С неподредени думи, разхвърляни жестове. С усмивка, която убива. С целувки, които правят рани по кожата. С пръсти, оставящи белези. Искам жена, която мрази света. Пълна с ненавист към хората. Пълна с отвращение към живота. Отегчена, огорчена, смалена до капчица кръв. И по-голяма от всичко.
Искам жена, след която от мене нищо да не остане. Искам да ме превърне в угарки. Искам да ме удави във ваната. Искам да ме съсипе напълно.
Искам жена, от която да мразя живота си.
Искам жена, въплъщаваща в себе си целия смисъл на всичко. Такава, която те кара да виждаш вселенския замисъл във очите й. Жена, която мирише на несбъднатост и обреченост, и на смърт, и на край, и на отвъдност. Жена, която да прати душата ми в ада.
И искам да я имам до най-малката градивна частица на съществото й. Да вкарам ръка в гръдния й кош, да стисна сърцето й и да го изтръгна.    

2013/04/16

Мозъкът ми е виновен за всичко!

Обясних си толкова много неща... благодарение на ей тъз статия. Забелязвам най-вече лошите неща. В себе си и в другите, и в живота си. Пристрастена съм към страданието. Страх ме е от промяната, въпреки че искам промяна. И ме мързи да бъда щастлива.
И за всичко това си има разумно обяснение!
Намерих си оправдание. И най-накрая имам отговор на въпроса "Защо някои жени (кхммайкамикхм) предпочитат да останат в един нещастен и провален брак, понякога дори с цената на чуждото страдание (кхмоетокхм), вместо да поемат риск и да потърсят щастието си другаде?"
Тъй че, любими мои positive thinkers, fuck yourselves in the bathroom - да бъдеш хейтър е естествено и нормално биологично състояние. Baby, I was born this way.
 

2013/04/08

Immortality

Смъртта не е страшна за мъртвите, страшна е за живите. За тези, които остават. И се чувстват виновни, че не са ти казали за последно "обичам те" и се чудят дали си го знаел.
Всички умираме. Не ме е страх от умирането. Страх ме е от смъртта.
Една мъртва ми пише от гроба. И аз й пиша на нея. Малка посетителка от отвъдното. Хей, обичам те. Усмихвам се, защото и ти ме обичаш. Имаш хубава рокля. Един ден ще те държа за ръка и ще ядем сладолед. Знаеш ли, че вярвам в прераждания? Вярвам, вярвам, вярвам... И във феи. Имаш фея в косата. Чакай да ти я покажа.
В следващия живот ще си ми кума на сватбата. Ти не я познаваш, но тя е прекрасна. Ще я харесаш. Всъщност тя е фея. Не, не е като тази в косата ти. Тя е малко като теб... от различна планета. От някакъв свой си свят. Тя е от света на лимоненожълтите пеперуди и облаците от захарен памук.
Ще ти избера хубава рокля. Ще ми оправяш грима преди церемонията. Ще плача от щастие, защото съм лигава и сантиментална, а ти ще ми се смееш. Когато си имам бебе, ти ще си най-готината кръстница. 
Чакай, имам толкова неща да ти показвам! А още не съм ти разказала как всяка събота ще закусваме заедно на върха на виенското колело. После ще се качваме на въртележката - една от онези, музикалните, шарените, с кончета.
Бързаш ли? Четох една книга. Много книги тоест. На теб ще ти хареса това, което чета. И плановете ми за живота. На теб ще ти харесат. Ще кажеш, че звучи вълнуващо. Ще измислиш още един куп по-щури неща. Ще се смеем на идеите ти. Тайно ще ми се иска да ги изпробвам.
Не те съдя. Може би мъничко. Не точно "съдя", по-скоро ти се сърдя. Много ми липсваш. Но както ти казах, в следващия живот ще ми бъдеш кума. Затова се справям. Защото знам, че пак ще те има.
Хей, обичам те! Много. Знаеш го, нали?
 
   

2013/03/06

This could be the end

Имам нужда от това. От някаква финалност. От край, от завършеност на историята.
Преди обичах да пиша истории с отворен край. Но сега съм се научила да завършвам всичко. Слагам дори епилог. Особено в собствената си история. Моята история трябва да бъде завършена. Отвореният край поставя прекалено много въпроси. А аз си имам достатъчно... и твърде малко отговори. Казват, че това, да нямаш отговори, е знак за мъдрост. Но аз не се чувствам особено мъдра. Ако бях, щях да си спестя много неща.
Не искам да те губя. Но аз те нямам така или иначе.
Трябва ми край. Затова ще го сложа.


2013/02/23

Само да не парадират...

Не мислех да засягам такива теми тук, но в последните няколко дни просто ми кипна.
Какво значи "аз съм много толерантен/на, ама само да не ми навират ориентацията си в лицето"?! Наистина питам, защото не мога да си обясня кое се възприема като "навиране в лицето". Може би това, да споменеш, че си имаш половинка? Или да се държиш за ръка с въпросната половинка? Или да кажеш на глас името на човека, когото обичаш? Или да искаш да се ожениш за този човек? Да създадете семейство? Знам ли, може би дори да извършите немислимото - да си споделяте сметката за тока, че и наема, че и децата!
О, чакай... това хетеросексуалните не го ли правят? Защото съм останала с впечатлението, че доста често се случва. Примерно учителите ми понякога говорят за семействата си. Имах една учителка по английски, която споменаваше мъжа си от време на време в час и на никого не му се струваше странно. Но, виж, ако говореше за жена си, това вече щеше да е парадиране. В интернет е пълно със статии от рода на "Кейти Пери се развежда с мъжа си" и никой не коментира, но под статии тип "На Елтън Джон му се роди второ дете" е пълно с негативни коментари. Ама то това е, защото българинът винаги е прав. Той най-добре знае кое е нормално и кое не е. Не че се е информирал особено по въпроса, достатъчно е, че "Църквата казва еди-какво си". Нищо, че през останалото време се държи като безбожник, стане ли дума за гейовете, винаги намесва Бог...
И секса, разбира се. С-Е-К-С-А!!! `Щото не е важно кой кого обича, но е важно как точно се чукат. И това предизвиква отвращение в хетеросексуалния българин, `щото е гнуснооо. А някой мен пита ли ме дали ми е гнусно, като Пенчо и Малинка се ебат с дрехите в градския транспорт?!
Виж какво, хетеросексуални българино, сексът е следствие от това, което наистина е важно в случая. Любовта. Сексът е само израз на тази любов и с него не се изчерпва една връзка. Но предвид подменените ти ценности и промития от чалга мозък, хич не се и учудвам, че само секс ти е в главата. Но кажи ми, след като толкова те отвращава сексът между двама мъже, защо ти е толкова кеф да шибаш жена си в гъза?! И защо толкоз много държиш някаква руса цицореста какичка да ти го лапа?! Или не ти харесва, като говоря така вулгарно за сексуалните ти практики? Може би защото ти звучи грубо и пошло? Тогава защо си позволяваш ти да говориш така за секса между двама души? Ти си този, който го прави да звучи пошло. Ти си този, който го прави да звучи грозно. Ти си този, който го прави да звучи извратено.
Няма нищо извратено, грозно, пошло или нередно в това да правиш секс с човека, когото обичаш. Но има нещо много грозно и нередно в това да мразиш някого толкова разпалено и да сипеш обиди по негов адрес само защото се влюбва в хора от собствения си пол и представи си, прави любов с тези хора. Защото, каквото и да казваш, сексът между двама души, които се обичат, се нарича "правене на любов". Иначе... и твоето не звучи особено прекрасно, нали?
Така че, не, мерси, аз лично нямам нужда от ничия псевдотолерантност. И смятам да продължавам да "парадирам", смятам да продължавам да бъда тази, която съм съвсем, явно и безпардонно. Да се боря за правото си един ден да мога да бъда съпруга, вместо да съм никаква на човека, когото обичам, с когото смятам да изживея живота си, с когото си плащам тока (като всеки един "нормален" в тая държава), с когото деля и тревогите, и радостите, и времето, и пространството, и хубавото, и лошото, и приборите в къщата, и и къща, и да, леглото си. Да се боря за правото си един ден децата ми да не са копелета. Да се боря за правото да държа за ръка половинката си, без да се страхувам. Изобщо... да се боря за правото си да живея всеки ден, без разни хора (индиректно, разбира се, и по възможно най-милия начин) да ми казват, че съм ненормална. На теб, хетеросексуални българино, кога ти се е налагало да се бориш за тези права?!


2013/02/13

Letters I've written, never meaning to send

Мога ли да напиша поема само от "обичам те" и "те мразя", и "аз не знам кое повече"... не, "май не мога". Защото толкова те обичам... ееей толкоз много, от тук до Полярната звезда и обратно, после до Голямата мечка, до съзвездието на зодиакалния ти знак, до съзвездието Не-разбирам-нищо-от-астрология, после навътре до отровения ми бял дроб и до твоя, но най-вече до онези мехурчета, дето почваха с "а...", до малките капилярчета, които ежедневно се пръскат, като плача за някакви глупости, а най-много - за теб, и до кожните клетки, в които искам да те запечатам цялата. Но мразя учтивите ти усмивки по навик и небрежните ти поздрави, и изобщо цялата ти тъпа учтивост и небрежност, и тези глупави поздрави, дето ни губят времето. Хич не ща никаква там учтивост от теб и небрежност, още по-малко пък небрежност, най-малко това. Предпочитам да ме посрещаш намръщена, защото ти е кофти ден, или с разкривено от мисли лице и вместо поздрав, да ме дръпнеш за косата, да ме ощипеш или да се развикаш за някакви несъществености, а най-добре да ме целунеш зловещо, сякаш ей сега ще умрем. И заради такива дребни неща те мразя - глупавите ти учтивости и това, че се усмихваш по навик, и тия проклети поздрави... как веднъж вместо поздрав не ме целуна толкова отчаяно, като че ли ме виждаш за пръв и последен път.
Когато си до връхчетата на миглите в конформизъм, лъжи ме, че се бунтуваш, а когато ти е писнало от шаблони, накарай ме да повярвам, че спазваш традициите. Ама моите традиции, онези, глупавите, с Бъдни вечер и деветте ястия, от които ние сами сме направили само питката, и трите ни ужасни деца, дето не сме правили сами, а те наистина са ужасни - малкият постоянно говори, ти си го научила така, дъщеря ни пак плаче, и двете не знаем защо, а големият ни син не ще да учи и врещи, че не искал да пише домашни... и ние толкова ги обичаме, тези изчадия. Както аз те обичам, изчадие. И искам три ужасни деца с теб, дето все вдигат врява, и семейни празници с някакви си там питки, и когато имаме всичко това и съвсем ни се повдига от тая прекрасна скучна идилия, искам да ме целунеш толкова болезнено, сякаш ей сега ще умрем, и последното, което усетя, да е ужасът, че това ни е наистина последната целувка.

2013/01/18

Incompatibility

She's pro-life and I'm pro-choice.
She is a believer and I am a heretic.
She has faith and I don't know what I believe in.
She believes in "family values" and I don't believe in anything you can put "" around.
She believes in Truth and I believe in truth.
She sees beauty in creation, I see beauty in destruction.
She wants a big happy family just like the one she had when she was little and I want a passionate but tragic love story, a son, a bestseller and to drown myself in the bathtub.
And still I love her. More than anything in this whole wide world. And sometimes when I look into her eyes... I think I know what I believe in. I think I can see God in there.

2013/01/10

Разни неща

Нека несистематизираното ми безразборно бръщолевене започне сега:
Първо, искам да отбележа, че аз не съм непохватна и невнимателна, просто имам изключителен талант да се пребивам. Освен със счупен глезен, вече мога да се похваля и с навехната китка и няколко симпатични синини. Придвижването е още по-трудно, когато една от ръцете ти е на практика неизползваема, защото боли, ако се подпираш на нея. Симпатичните ми синини пък се подвизават върху симпатичния ми задник. Ако бях паднала малко по-назад, вместо настрани, кой знае какво щях да счупя... Ех, Нели, Нели, някой ден ще се изпотрошиш, Нели...
Второ, забравих какво исках да кажа...
Да, сетих се. Щях да пиша за тазгодишните си желания и аспирации. Искам толкова много неща! И всичките са толкова скъпи... хД
Искам да си направя нещо подобно:
Освен това искам интернетът ми да спре да изчезва. Мразя шибаните си интернет доставчици!
Друго, което искам, е да си взема шофьорските курсове тази година и книжка. Да си намеря някаква работа, от която просто да изкарвам допълнително пари. Още не е дошъл моментът със сериозната работа и намирането на жилище. Всъщност знае ли се... може нещо друго да ми хрумне до края на годината.
Другите ми планове за тази година са да си изкарам незабравимо лятото. От сега още планираме морето с Ети. Хубаво е да планираш нещо приятно с най-добрата си приятелка.
Ще ми се да посетя също и Истанбул. Дори да е само за два-три дена. Отново с Ети. Може да си го пожелая за рождения ден... А искам също и екскурзия до Италия и Франция. От много време я отлагаме.
Но преди всичко искам да спра да се чупя.
Намасте.