2012/12/04

„Слепих ти храм от своята разруха.”

Боготворен(и)е
Добре дошъл. Ела. На прага духа.
А култове не се започват с болест.
Слепих ти храм от своята разруха.
Дъхът ми дълго скита, богомолен

из устните на златните ми идоли.
И дълго чистих стъпки кал с косите си.
Но този ден е (не за пръв път) Видов.
Ела сега. Болезнен си от скитане.

Ела сега. Да бъде твойта воля.
И твойто царство нека е в гърдите ми.
Не питам кой си. Просто ти се моля.
Религии не се създават с питане.

Ела сега! И аз ще съм река.
Ходи по мен, докато се разкалям.
Разцепвай ме чрез нечия ръка.
Води ме през пустини, Господарю!

Не стой на този праг. Ела. Сега!
Косите ми са глад. Като след пости.
Със тридесет скрижала суета
построй ми свят. И властвай в него... Господи.
Елица Мавродинова

Ето, аз създавам! Създавам храмове. Разрухата ми гради все пак. Храмове за моя идол. Превърнах се в идолопоклонница. Богохулствено те обичам.
И ми излиза скъпо. По-скъпо от всичко. Особено на разсрочено плащане. Повече от петстаен апартамент в центъра. Със стойнността на един дом. Който никога няма да имам с теб. С цената на цял един живот. Който няма да имам с теб. С цената на децата си. Които няма да имам с теб.
Превърнах се в идолопоклонница. Аз съм лоша християнка. Затова не обичам религиите. Лоша съм във всяка една.
Звучи сякаш те обвинявам. Не те обвинявам. Аз сама съм виновна, аз сама го избрах. Да те боготворя. Бого-творя. Създавам от теб божество. А боготворен(и)ето е скъпо, много повече, отколкото предполагах. Със стойността на цял един дом, на живот, на децата ми, на всичко. „Религии не се създават с питане.” И аз не питах, не питам, никога не съм.
Богохулствено те обичам. Пред Бог бих избрала теб и го правя. Със самия факт, че те обичам така.
Само ти се моля, моля те „построй ми свят. И властвай в него... Господи.”

No comments:

Post a Comment