2012/09/25

Вдъхновено от Лана

Може би аз не съм такова момиче. Искам живот като от книга, но не умея да бъда литературна героиня. Искам да имам приказка, но не мога да бъда принцеса. А дори и да бях, кой иска литературна героиня за жена? Кой иска някаква си принцеса?
Като се замисля за героините, на които се възхищавам, осъзнавам, че аз не съм и не мога да бъда такава. Те са дръзки и предизвикателни, смели, безцеремонни, самоуверени, но и дълбоко принципни, духовно извисени, ерудирани, посветени на някаква кауза или идея, упорити и инициативни. Те са даже леко луди. Не, те са много луди. По някакъв очарователен начин, по начин, който просто те кара да ги обичаш. Понякога са (само)разрушителни и опасни. Понякога са пропаднали и развалени - като прогнила ябълка. Винаги са противоречиви. Винаги са объркани и объркващи. Винаги са сложни. И винаги, винаги има нещо в тях, което кара човека, когото обичат, да ги иска неистово, да ги обича безумно, да е готов на всичко за тях. Не знам какво е това нещо, но знам, че аз не го притежавам.

Because I'm crazy, baby,
I need to come here and save me.
I'm your little scarlet starlet,
singing in the garden
kiss me on my open mouth.

Лудостта е красива само в книгите. Само в песните. Кой ще иска да дойде да ме спаси от моята лудост? Тя не поиска.
Лудостта в истинския живот е плашеща. Тя не ме прави интригуваща, сложна и неустоима като лудостта на любимите ми героини. Тя просто ме съсипва. Кой ще ме иска съсипана?
Не, аз не съм литературна героиня. Аз съм обикновено момиче. Твърде срамежлива съм, за да танцувам пред всички или да флиртувам с човека, когото харесвам. Не съм достатъчно дръзка и смела, за да карам нещата да се случват, вместо да се справям, когато се случат. Не съм достатъчно безцеремонна и самоуверена, за да накарам хората да ме забележат.
Затова и никога няма да имам любовта, която искам - всепоглъщаща, опасна, безумна, нелогична, разтърсваща и незабравима. Любов, след която няма да съм същата, след която няма да мога да продължа живота си. Затова никой никога няма да убива дракони за мен, да ме търси по пантофката, която съм загубила, да зареже всичко останало заради мен, да се откаже от опашката си в замяна на крака, да ме събуди от стогодишния сън само с целувка, да ме чака цяла вечност, да се бори дори със себе си за мен, да направи и невъзможното, за да бъде с мен.
Защото аз не съм специална. И е крайно време да се откажа от глупавата идея, че някой ден ще бъда достатъчно специална за някого, за да направи всичко това за мен.

2012/09/21

It seems that I still have some tears to shed

Булката труп ми е по-близка дори от Ариел. Много добре знам как се чувства. Разбирам болката й. Защото аз също се измъчвам от невъзможността да бъда друга и да преодолея препятствията, които стоят между мен и човека, когото обичам. Тя няма пулс, аз нямам... други неща. 
И въпреки всичко, явно още са ми останали сълзи за изплакване. А мислех, че не могат да се намерят повече.