2012/08/13

Като по книга

Правиш всичко правилно. Знаеш точно кога да се усмихнеш и точно как да ме погледнеш. И знам, че не го правиш нарочно, но си просто идеална.
Достатъчно близо, за да ме заинтригуваш, и достатъчно далече, за да задържиш интереса ми. Казваш достатъчно, за да те почувствам близка, и премълчаваш достатъчно, за да се чудя дали изобщо те познавам. Достатъчно порядъчна си, за да се ядосвам на конформизма ти, и достатъчно голяма бунтарка, за ти се възхищавам. Достатъчно студена, за да ме нараниш, и достатъчно чувствителна, за да събудиш нежност. Достатъчно слаба, за да поискам да ти бъда опора, и достатъчно силна, за да не мога да бъда. Достатъчно строга, за да предизвикаш респект, и достатъчно мека, за да поискам да се сгуша в теб. Обръщаш ми достатъчно внимание, за да се почувствам специална, и ме игнорираш достатъчно, за да бъдеш непрекъснато в мислите ми. Достатъчно си ми забранена, за те пожелая, но не достатъчно, за да се откажа от теб. 
Правиш всичко като по книга, като по някакъв правилник. Успяваш да задържиш интереса ми и да ме накараш да те обичам още повече, колкото по-недостижима ставаш. А дори не полагаш усилия! Не знам как го правиш, толкова непринудено, съвсем несъзнателно. Сякаш си създадена, за да ме измъчваш. 
И знаеш ли? Не е честно. Просто не е честно. Ако не искаш да съм влюбена в теб, спри да ме влюбваш в себе си.  
Чувствам се изиграна. Знам, че не го правиш нарочно, но не мога да не ти се сърдя, че си идеална за мен.

No comments:

Post a Comment