2012/07/29

During the mania...

Слушам такива песни и ми е трудно да седя върху стола си. Прихваща ме нещо, иде ми да пищя. Чувствам се жива и не ми се стои вкъщи, искам да изляза някъде, да направя нещо щуро, нещо, което няма скоро да забравя. Танцува ми се и ми се подскача, и ми се ходи на бар, и ми се живее.
И ми се пише. Боже, колко ми се пише! В такива моменти писането е като някакво откровение. Думите сами се изливат от мен, а аз просто натискам клавиши. Няма по-хубаво чувство от това. Всичко само се подрежда и се подрежда идеално. Обикновено съм толкова тромава с думите, толкова непохватна. Всичко, което напиша, звучи посредствено и глупаво. Но в онези моменти... сякаш не пиша аз. Като някаква хаос магия е.
Липсва ми. Много ми липсва...

No comments:

Post a Comment