2012/07/25

Сантиментална съм

Нали знаеш как постоянно си повтарям колко много ми липсваш? Е, напоследък открих нещо интересно. Замислих се, че всъщност нямам нещо конкретно да ти казвам, нито искам да правим кой знае какво. Даже, ако те имаше, най-много щях да те гледам и да мълча. Разбира се, обожавам начина, по който говориш, жестовете ти и мимиките и умирам да си говоря с теб, защото ти си толкова интересна и завладяваща - като детски роман, и в същото време толкова тръпчива и лунатична - като героиня на Димов. 
Но тия дни си мисля, че по-скоро ми липсва самото ти присъствие. Усещането за теб в стаята. Искам да седя до теб и просто да мълчим. Понякога, когато мълчиш с някого, имаш чувството, че сте провели най-хубавия разговор. Не помня вече кой ми го каза. Но това пълно със смисъл мълчание, което понякога - много рядко - споделях с теб, ми липсва повече от всичко друго. Повече дори от очите ти.  

No comments:

Post a Comment