2012/05/08

По женски

Днес докато вървях към спирката на трамвая, която беше - така ми се струваше - чак на другия край на света, си мислех за обувки.
В любовта е като с обувките - мисля си аз, крачейки разсеяно - все нещо не е съвсем както трябва. Има обувки... влюбваш се в тях от пръв поглед. Перфектни са. Това са твоите обувки. Усещаш го. Купуваш ги импулсивно, защото трябва да ги имаш. А те ти смазват пръстите, убиват те, боядисват ти чорапите и ти уморяват краката. Не можеш да ходиш с тях, абсурд. Затова в крайна сметка се отказваш от тях и ги пъхаш в шкафа, при останалите забравени от бога (но не и от теб) обувки.
Има и такива, които са просто идеално удобни. Можеш да стоиш цял ден на крак и нито веднъж няма да ти създадат проблеми. Можеш даже да се катериш по планинските чукари с тях и пак ще ти бъдат удобни. Но нещо... това не са твоите обувки. Не ги харесваш като онези. Да, не са лоши, обаче нещо им липсва.
Има и трети вид. Онези, които едновременно са ти горе-долу удобни и симпатични, колкото да ти харесват донякъде. Но те пак не са си твоите обувки, защото докато ги носиш, все си мечтаеш за онези прекрасни сандали на токчета, с които така и не се е получило. Те повече щяха да ти отиват на роклята... А с тези... с тези просто си се примирила. Кротнала си се и си приела факта, че понякога се налага да правиш компромиси. Те са обувки, които можеш още дълго да носиш, това е важното.
Така си мисля аз, докато вървя към спирката, прималяла от болка. По-твърди обувки не бях носила до сега. Боли ме на всяка крачка, знам, че ще се прибера вкъщи със сетни сили, нетърпелива да стъпя боса на паркета. Чувствам се почти като Малката русалка, когато получи крака.
Но си струва. Струва си до последното премазано пръстче.


No comments:

Post a Comment