2012/05/30

Пиша безцелно, не мога да спя

Нямам съобщения, нямам СМС-и, нямам имейли, няма нови постове, няма нови публикации, няма нищо интересно в интернет, нямам сили да пиша домашни, нямам воля да правя йога точно сега, нямам представа какво ми се слуша, нямам нерви да включвам Симс-а отново, нямам желание да си легна, нямам кафе, нямам цигари, нямам те;
искам нещо да се случи, искам действие, екшън, събития, искам да съм заета, искам съобщения, имейли, нещо ново, искам разнообразие, искам приключения, искам нещо да зависи от мен, искам хубава музика (но само ти винаги знаеш какво ми се слуша), искам да изразходя енергията, която кипи в мен в момента, искам да мога да се съсредоточа върху книгата си, искам да мога да пиша по няколко неща едновременно, искам студена мока в кафенето до училище, където часовникът винаги показва четири без десет, искам време, искам те;
ще подскачам в стаята си, ще потанцувам на онази песен от реклама на бира, ще си направя маска, ще се лакирам, ще си говоря сама, ще си пиша в дневника, ще пия вода, ще чета глупости в интернет, ще досаждам на хората, които още не спят, ще започна да си отглеждам коне виртуално, ще рисувам, ще пиша, ще ми липсваш.

2012/05/15

Чете ми се...

Чете ми се за моята любов. Но нея рядко я има написана.
Моята побъркваща любов. Трескава и неспокойна, безумна, загубена, деструктивна, обречена, дива, нездравословна, пагубна. Онази любов, която те срива, руши те, съсипва те, оставя ти белези и в крайна сметка те убива. Не искам да ме обичат тихичко и спокойно, не искам да ми дават сигурност и стабилност. Искам да ме обичат невъзможно, недопустимо, болезнено, остро, опасно, обсебващо, треперещо, с неистова, непоносима страст.
Но моята любов я няма написана. Моята любов я няма в хората.
Те искат онази, другата, "чистата". Средностатистическата любов, която с нищо не може да те нарани. Безопасната.
Затова слушам Мерилин Менсън. Само чудовищата знаем за какво става въпрос.

2012/05/13

Агонизирах между два и шест*

Агония:
ж., само ед. Предсмъртно състояние на организма; предсмъртни страдания, мъки.

(същ.) предсмъртни мъки, предсмъртна борба, конвулсии, спазми, гърч, гърчене
(същ.) край
(същ.) силно страдание, гърчения, мъка

Просто исках да ти кажа. 

*Монолог на моето "някога" 2 - Елица Мавродинова
...която е гениална.

2012/05/11

Fuck this shit. I'm becoming a stripper.

На кого изобщо му е притрябвало? На мен определено не.
Това си е чисто губене на време. А пък професията на стриптийзьорка винаги е имала някакво очарование за мен... Поне няма да ми се налага да чертая графики на функции и да помня наизуст цикъла на Калвин. А и току-виж ми се случило нещо интересно... като да ме отвлече някой клиент примерно.

2012/05/08

По женски

Днес докато вървях към спирката на трамвая, която беше - така ми се струваше - чак на другия край на света, си мислех за обувки.
В любовта е като с обувките - мисля си аз, крачейки разсеяно - все нещо не е съвсем както трябва. Има обувки... влюбваш се в тях от пръв поглед. Перфектни са. Това са твоите обувки. Усещаш го. Купуваш ги импулсивно, защото трябва да ги имаш. А те ти смазват пръстите, убиват те, боядисват ти чорапите и ти уморяват краката. Не можеш да ходиш с тях, абсурд. Затова в крайна сметка се отказваш от тях и ги пъхаш в шкафа, при останалите забравени от бога (но не и от теб) обувки.
Има и такива, които са просто идеално удобни. Можеш да стоиш цял ден на крак и нито веднъж няма да ти създадат проблеми. Можеш даже да се катериш по планинските чукари с тях и пак ще ти бъдат удобни. Но нещо... това не са твоите обувки. Не ги харесваш като онези. Да, не са лоши, обаче нещо им липсва.
Има и трети вид. Онези, които едновременно са ти горе-долу удобни и симпатични, колкото да ти харесват донякъде. Но те пак не са си твоите обувки, защото докато ги носиш, все си мечтаеш за онези прекрасни сандали на токчета, с които така и не се е получило. Те повече щяха да ти отиват на роклята... А с тези... с тези просто си се примирила. Кротнала си се и си приела факта, че понякога се налага да правиш компромиси. Те са обувки, които можеш още дълго да носиш, това е важното.
Така си мисля аз, докато вървя към спирката, прималяла от болка. По-твърди обувки не бях носила до сега. Боли ме на всяка крачка, знам, че ще се прибера вкъщи със сетни сили, нетърпелива да стъпя боса на паркета. Чувствам се почти като Малката русалка, когато получи крака.
Но си струва. Струва си до последното премазано пръстче.


2012/05/07

Не мога да го/се разбера

Имам тонове за учене. Имам да пиша статия. Имам два купа задължения. Имам една ненаправена тренировка, плюс пропуснат час по йога. И аз все още се мотам!
На това му се вика мързел. И не просто мързел, ами патологичен мързел. Занимавам се с всичко друго, но не и с това, което трябва да свърша.
Слушам тази песен:

Чета разни странични неща, удобно пропускайки книгите, които вече съм започнала, ровя се из разни блогове съвсем безцелно, говоря си празни приказки с разни хора и просто си губя времето. Ето това не го разбирам!

2012/05/02

Никак

Не, че те обичам, просто...
Искам да ти държа ръката, когато те е страх. Искам да ти правя чай, когато си настинала. Искам да те гушкам докато гледаме някой глупав филм на дивана. Искам да те завивам нощем, когато си се отвила, а в стаята е хладно. Искам да те изслушвам, когато ти се говори, и да мълча с теб, когато ти се мълчи. Искам да целувам клепачите ти, когато съм се разнежила. Искам да се смея с теб, когато се лигавиш. Искам да те разсейвам, когато си напрегната. Искам да готвя за теб, когато ми дойде вдъхновението. Искам да бъда скучна и банална с теб. Искам да остарея с теб.
И искам да се удуша, задето го искам.

2012/05/01

Вдъхновение

На света е пълно с изключителни жени. Една от тях ми разби сърцето, друга в момента го лекува.

Never try to trick me with a kiss
 
Never try to trick me with a kiss
Pretending that the birds are here to stay;
The dying man will scoff and scorn at this.
 
A stone can masquerade where no heart is
And virgins rise where lustful Venus lay:
Never try to trick me with a kiss.
 
Our noble doctor claims the pain is his,
While stricken patients let him have his say;
The dying man will scoff and scorn at this.
 
Each virile bachelor dreads paralysis,
The old maid in the gable cries all day:
Never try to trick me with a kiss.
 
The suave eternal serpents promise bliss
To mortal children longing to be gay;
The dying man will scoff and scorn at this.

Sooner or later something goes amiss;
The singing birds pack up and fly away;
So never try to trick me with a kiss:
The dying man will scoff and scorn at this.

Благодаря на Силвия Плат за невероятната поезия и вдъхновението, което ми носи. Бих сложила тук всичките й стихове, защото всеки един е прекрасен, но вместо това, просто ще дам линк: http://www.angelfire.com/tn/plath/