2012/04/21

Когато на една жена й се иска да си отреже главата, тя си реже косата

Аз отрязах моята днес. Косата де, не главата. Сега се чувствам по-леко. Отвътре всичко се руши, отвътре приличам на стара съборетина, смърдяща на кучешка урина и празнота. И да, празнотата може да смърди. Има си даже цвят и форма. И плътност. Усещам я почти като живо същество, което пълзи в мен. От време на време ме хапе. Понякога кротува и се прави на заспала. Но днес не.
Днес празнотата ми е малка фея. Днес празнотата ми си ти.
Когато най-големите ти страхове се сбъднат и усещаш как светът ти рухва, за какво можеш да се хванеш? За отрязаните кичури коса. За обновяващото усещане да си мъничка, мъничка, мъничка. Съборена до основи и готова някой да те построи наново.
А се надявах никога да не ме срутиш.

2 comments:

  1. Hello Nelly! My first visit, will visit you again. Seriously, I thoroughly enjoyed your posts( really interesting blog). Would be great if you could visit also mine...Thanks for sharing! Keep up the fantastic work!

    ReplyDelete
  2. Thank you so much. I visited your blog and I think I'll like it because I'm crazy about literature.

    ReplyDelete