2012/03/16

Неща, които съм разбрала до сега за живота

(това са си моите лични заключения и получени житейски уроци, които най-вероятно не са общовалидни и универсално приложими)


Компютърът ти решава да се развали точно когато най-много ти трябва здрав – когато имаш да пращаш имейли, когато пишеш нещо важно, когато интернет ти трябва, за да намериш някаква информация...

Някои неща са хиляда пъти по-лесни, отколкото ти се струват. Но за да го разбереш, трябва да спреш да си мислиш колко са трудни и... просто да ги направиш.

Понякога мама е права. Всъщност... права е по-често, отколкото ми се иска да призная.

Нещата никога не се случват точно така, както ти се иска. И никога, никога не са красиви колкото във филм на София Копола (сещаш се за Мария-Антоанета, нали?), нито пък романтични като в Шекспиров сонет или интересни и поглъщащи като в роман от 19-ти век. Но в това няма нищо лошо.

Когато идеализираме хората, не можем да ги обичаме истински. А ако ги обичаме истински, нямаме нужда да са идеални.

Животът е ужасно сложен. Всеки, който твърди, че не е така, просто не се опитва да го разбере. Но пък може би точно затова е малко по-щастлив от нас. Може би в крайна сметка е по-добре да приемаме живота такъв, какъвто е, вместо да се опитваме да го анализираме и систематизираме?

Целият живот няма да ми стигне да прочета всички книги, които искам. Да изслушам музиката, която трябва да съм чувала поне веднъж. Да наобичам хората, които обичам. Да науча нещата, които искам да знам.
...животът наистина за нищо не стига, но пък е едно добро начало.

Когато знаеш точно кого искаш, не го получаваш. Когато вече не го искаш, в кърпа ти е вързан. Когато разбереш, че хората не са предмети, които да искаш/не искаш, получаваш/връщаш, притежаваш/не притежаваш, вече е малко късно.

Няма точен момент. Лошото е, че докато го чакаш, всички удобни моменти отминават.

Няма нищо лошо да не си си самодостатъчен. Няма лошо да се нуждаеш от някого. Лошото е, когато го обичаш, защото се нуждаеш от него, вместо да се нуждаеш от него, защото го обичаш.

Слънцето е най-красиво, когато ти блести в очите. Най-усмихнато е, когато ти свети в прозореца. И е най-нежно, когато пада върху косата на твоята любов.

Търпението е по-трудно даже и от диета без шоколад, но пък ползата от него е несравнимо по-голяма.

Хората понякога са гадни. Понякога се държат наистина непростимо. Но е хубаво да им прощаваме, защото това ни прави не само по-добри, но и по-щастливи. Прошката е едно от най-красивите неща, които можеш да дадеш на някого.

...а другото е безусловна любов.

И най-накрая, това, което наистина разбрах, е, че всъщност нищо не разбирам. И това, за моя огромна изненада, ни най-малко не ме притеснява.



No comments:

Post a Comment