2012/02/29

С малко закъснение

Наскоро Р. беше в София. Видяхме се за малко, но беше страхотно. Ходихме в любимата ми сладкарничка и даже имам малко снимки. Забравих си фотоапарата, но тя, за щастие, се беше сетила да си вземе своя.

Тук се крия, дълбоко засрамена от начина, по който скромната ми особа излезе на първите две снимки.

Тук Р. се крие по същата причина...
Любим момент ми беше, когато Р. реши да сложи фотоапарата в празната чаша от шоколадов шейк, на самоснимачка, за да не се налага да се снимаме като кифли хД 
И... надявам се скоро пак да драсна нещо, но напоследък ме мързи дори да пиша.  

2012/02/23

И аз се имам за блогър...

От много време нищо не съм писала, знам. Имах намерение да драсна няколко реда, но съм изпаднала в поредната депресия. Или никога не съм излизала от нея за повече от седмица - това зависи от гледната точка.
Не съм чувала моята любов от много време. Достатъчно време цяла река да пресъхне. Затова съм нещастна и последната мисъл в главата ми е да си водя блог. Извинявам се на тези, които го четат, ако има такива. Скоро мисля да сложа нещо по-интересно, но в момента ме мързи да го дописвам. Може би тия дни ще се натуткам. Ако не се откажа от живота и не замина в манастир по-рано от предвиденото, разбира се.
А до тогава...
Последната серия беше потресаваща. Това май е единственото, което успя да ме измъкне за малко от депресивната апатия, обхванала ме в последния месец. Да са живи и здрави сценаристите.

2012/02/10

Тук става тъжно

Снощи, в изблик на небивал оптимизъм, се опитах да си организирам излизане с някоя от всичките си приятелки. И тогава за пореден път осъзнах, че... аз всъщност нямам такива. Едната я мързеше и колкото и да я увещавах, отказа; другата беше заета с нещо, нея нямах намерение да увещавам; третата се опита да ми обясни как три дена само ще си стои вкъщи да учи, няма никакво време и просто не може; четвъртата не си вдига телефона, не ми отговаря на съобщенията и е просто неоткриваема. Когато първата ми отказа, го приех, без много да се замислям. Но когато никоя, никоя от приятелките ми не пожела да ми отдели няколко часа от времето си, започнах да се чудя дали хората, които наричам "приятели", не са ми просто познати, с които от време на време разменям по някоя не особено смислена приказка.
В крайна сметка, приятелите са хора, на които можеш да разчиташ да са до теб, когато ти е празно и самотно, нали? И най-малкото, което биха могли да направят, е да излязат с теб за няколко часа. Даже не държа да водим смислени разговори или да споделяме общи интереси. Иска ми се само в живота ми да има някого, с когото мога да изляза, когато се почувствам като затворник в дома си.
Преди време не разбирах самотата. Може би не се бях замисляла както го правя сега. Но когато си дадох сметка, че край мен няма нито един човек, който да ме кара да се чувствам несамотна, започнах да разбирам тази песен
...или поне така ми харесва да мисля.
Днес (за пореден път) ще прекарам деня си в четене или висене пред компютъра. Сам самичка в тъжната си зимна стая. Вместо хора, в живота ми има книги... и дневник. Но с Франи не мога да отида на кино, а дневникът ме изслушва търпеливо, но никога не отговаря.
Започвам да се замислям, че може би причината, да играя Симс толкова често, е, че по някакъв начин се опитвам да запълня празния си живот като си създавам нов. И си водя дневник, за да има поне нещо, с което да споделям мислите си. По същата причина може би направих и този блог.  

2012/02/09

Кой ден сме?

Ох, като гледам как го водя този блог...
Напоследък покрай ваканцията съм се отдала на мързелуване и нищо не ми се прави, дори една публикация ми се струва непосилно натоварване. А да стана от копютъра се оказва мисията невъзможна. Е, днес станах, де, но за това след малко.
Последните дни само играя Симс.
Днес (най-накрая) реших да направя нещо смислено и поканих две приятелки на гости - то не беше пазаруване, то не беше чистене, то не беше готвене (особено готвене)... трябваше някой да дойде, за да се сетя да подредя и сготвя. Но това се оказа не до там "смислено" решение, защото, в крайна сметка, отново играхме Симс. Сериозно мисля да спра. Може би трябва да се обадя в някоя група за взаимопомощ... като "Анонимните Симохолици" примерно.
Не, утре наистина ще си вдигна задника от този стол и ще изляза навън. Не знам какво ще правя още, но ще измисля нещо. Може да се разходя с някоя приятелка. Важното е да си намеря живот, както казва един познат.  
А до тогава...

Кара ме да си мисля за моята любов.

2012/02/05

Уикенд

Вчера беше хубав ден. Най-накрая излязох от нас, за да отида на кино с една приятелка. Филм + нездравословна храна + готин разговор = йей.


Само днес да не ми се налагаше да ходя на математика... Какви жертви правя в името на... и аз не знам на какво.

2012/02/02

Наистина обичам да си стоя вкъщи. По цял ден пия чайчета, чета и спя (защото Фервекса ми действа приспивно).
Тази година съм решила да прочета най-малко 100 книги и сега, като нямам какво друго да правя, наваксвам с четенето. Добре че си направих профил в Goodreads, защото сама не бих се наела да си броя книгите...
Освен това играя Симс 3 и изучавам един атлас, поради липсата на енциклопедия. И то не коя да е енциклопедия, а точно онази, която тоооолкова много искам и все не си взимам. Миналия път реших, че повече искам парфюм с аромат на черешов цвят, но този път със сигурност ще си я купя, стига още да я има. Само да се затопли достатъчно, че да си подам носа навън. И без това от много време не съм стъпвала в магазин.